Ерик Стори - Дадена дума

Тъкмо изкачихме един хълм и започнахме да се спускаме към долината на Райфъл, когато пикапът поднесе рязко. Бях потънал в спомени за Африка, които викът на Али прогони в миг.

Погледнах пътя пред нас и видях два големи канадски елена, от онези, които наричат уапити, да стоят по средата на пътя, а дясната страна на кабината да се носи право към тях. Изглеждаха объркани и не помръднаха от местата си.

Пикапът се заби в тях. Едното животно полетя във въздуха и падна в канавката, където се претърколи по гръб и зарита с крака. Главата на другото се блъсна в прозореца ми, пръсна го на парчета и тялото му увисна за миг на вратата, преди да изчезне под колелата. Изчистих стъклата и казах на Али да отбие встрани. Тя овладя очукания пикап далече извън пътното платно.

— По дяволите! Не ги видях! Не успях да спра!

Тя впери поглед право пред себе си и стисна волана толкова здраво, че кокалчетата й побеляха. Очите й се навлажниха, но не заплака.

— Случва се — казах аз, притеснен повече от това, което трябваше да направя, а не от случилото се.

Извадих пистолета от малката раница, която бях оставил между нас.

— Господи! — възкликна Али, без да откъсва поглед от пистолета. — Ще ме застреляш, задето чукнах скапания ти пикап?

— За тях е — отвърнах и посочих през счупения прозорец двете големи животни, които се търкаляха в канавката.

Едното подритваше във въздуха със сетни сили. Другото се опитваше да се изправи на счупените си крака и издаваше жален вик при всеки опит; главата му трепереше, от устата му излизаше пяна. Али извърна поглед, когато слязох от кабината.

След десетина крачки спрях на достатъчно разстояние от животните, за да не ме изритат. Натиснах спусъка два пъти и изпратих два едрокалибрени куршума в черепите им. И двата елена замряха и натрошените им, почти обезглавени тела се превърнаха в купчина кърваво месо в канавката.

Когато се върнах в пикапа, Али ме посрещна пребледняла. Извадих пълнителя, поставих два нови патрона на мястото на изстреляните и го върнах на мястото.

— Защо? — попита ме тя.

— Искаш да кажеш: защо ги застрелях? Не исках да ги гледам как страдат. Нищо повече. — Погледнах я изпитателно, загрижен от начина, по който ще възприеме случилото се. — Добре ли си?

Тя кимна, но продължи да гледа право пред себе си. В един момент се обърна към мен.

— Кажи ми нещо, Бар. Когато правиш това… нали разбираш… когато се биеш и убиваш… изпитваш ли някакви чувства?

Замислих се за миг какво да й отговоря и се върнах към времето, когато бях на двайсет, и към първото кръвопролитие, в което бях участвал. Беше в джунглите на Конго и вината за случилото се бе донякъде моя. Видях окървавените тела, струпани накуп под обедното слънце. Птиците, които кълвяха разкъсаните камуфлажни униформи. Жуженето на мухите. Миризмата на кръв, която изпълваше ноздрите.

Погледнах Али и отвърнах на погледа й.

— Винаги — казах аз.

Двайсетина минути по-късно вече карахме по улиците на Райфъл. Аз бях зад волана, а вятърът нахлуваше през счупения прозорец на смачканата от удара дясна врата. Поривите му развяваха косите на Али, а аз поглеждах предпазливо в страничното огледало откъм моята страна. Изпитвах усещането, че се промъквам във вражеска територия. Навлязохме в жилищен комплекс, северно от паркинга за каравани „Кингс Краун“, и спряхме на полупразен паркинг, осеян с хартиени пликове от бургери и кенове от кока-кола.

На юг се простираха поляните на парка, за който ми бе споменала Али. Не видях никого освен две възпълни жени, които говореха на испански и бутаха колички по напуканата бетонна алея. В далечината зад нас се издигаха триетажни жилищни блокове, разположени под такъв ъгъл, че прозорците на повечето от тях да не гледат към парка. Това ми се стори най-подходящото място, за да огледам незабелязано алеите. Седнах на предния капак. Али ме последва. Обсъдихме плана за пореден път.

— Хората, които Спайк ще изпрати да те „вземат“ или каквито там са истинските им намерения, ще пристигнат в парка до няколко часа. Отиваш в депото за отпадъци, което братовчедът на Хуан държи, и паркираш пикапа. Оставаш там в готовност с багажа. Нещата тук могат да загрубеят. Ще взема колата им и ще дойда за теб, когато всичко тук приключи. Да се надяваме, че дотогава някое от момчетата на Дребосъка ще е изпяло адреса му. Чопо ще пристигне тук, за да ми пази гърба. Появят ли се федералните, ще дойда пеша до депото. Пропуснах ли нещо?