Ерик Стори - Дадена дума

Тя отпи от виното си и мълча дълго, преди да отговори. Пламъците се бяха смалили до половината, когато тя каза:

— Наясно съм. Брент и Ланс са гадняри. Познавам много гадняри. Прекалено много. И все се измъкват безнаказано. Този път обаче имам чувството, че няма да му се размине. Идвам с теб. Точка.

Отказах се да споря. Помълчахме още около час, всеки потънал в собствените си мисли. Слушахме песента на щурците и нощния вятър. Тъкмо се канех да си налея още една чаша, когато погледнах към Али и видях, че най-после е започнала да трепери от студ. Станах, без да се замисля, свалих якето си и внимателно покрих краката й. За пръв път през деня не ми възрази. Вместо това ме погледна изпитателно, с присвити очи, както правех аз, когато оглеждах небето с надеждата да предвидя какво ще е времето.

Няколко минути по-късно тя стана рязко от стола си. Долових дъх на вино и тиква.

— Ще си лягам, Бар. Ще поговорим на сутринта.

Чух я да рови в палатката. Тя изнесе спалния ми чувал и го запрати в храсталака. После дръпна рязко ципа докрай.

Песента на дроздовете ме събуди още преди изгрев-слънце. Измъкнах се от спалния чувал, извадих чисти дрехи и се преоблякох на оскъдната утринна светлина, която се процеждаше под дърветата. Предположих, че Али не се е събудила още, и реших, че е в мой интерес да я оставя да спи. Събрах раницата си, взех пушката и тръгнах да пообиколя наоколо, както бях направил и предишната вечер. Не смятах, че нещо ни заплашва, просто исках да се насладя на свежия горски въздух, изпълнен с аромат на борова смола, и да поразсъждавам на спокойствие.

Гауейн, Парсифал, Ланселот и останалите рицари от Кръглата маса, за които бях чел като дете, можеха да се гордеят с мен. Бях защитил красивата девица, не се бях възползвал от нея и дори я бях направил нещо като свой партньор. Какво можеше да се обърка?

Върнах се в лагера, но отговорът на този въпрос не излизаше от главата ми. Всичко. Всичко можеше да се обърка. Както по времето, когато двамата с Джен бяхме още малки, татко ни бе напуснал, Деб работеше в Аспен, а Анджи учеше в колежа. Сякаш не бе достатъчно лошо, че татко ни бе напуснал и бе оставил мама да се грижи сама за нас. Много по-лошо стана, когато мама започна да излиза с разни мъже. Всъщност първите двама не бяха чак толкова зле. Само дето пиеха.

Третият обаче, когото наричахме Ски, защото не можехме да произнесем цялата му фамилия, бе много по-лош от тях. Двамата с мама обикаляха баровете и ни оставяха с Джен да готвим, да чистим и да си лягаме сами. Прибираха се късно нощем и тогава избухваше неизбежната кавга — хвърляне на тенджери, чупене на чаши, събуждане на съседи… Излязох от стаята си по време на един от техните скандали и още съжалявам, че го направих.

Мама лежеше по лице на кухненската маса. От насинените й скули капеше кръв. Блузата й бе разкъсана и висеше от ръцете й, разголила големите й гърди. Ски стоеше зад нея със смъкнат панталон и крещеше, че е курва.

По онова време бях хилаво единайсетгодишно хлапе. Затова, когато се втурнах и заудрях Ски — който тежеше над сто килограма — с малките си юмруци, бе достатъчен само един шамар, за да ме запрати в стената и да се свлека в безсъзнание.

На сутринта мама се бе пооправила и превързала и макар да не бе изтрезняла, се опита да приготви закуска. Заяви, че нищо не се било случило, че съм сънувал кошмар. Кошмарите обаче не оставят цицини на главата.

Две седмици по-късно Джен ми сподели за своите кошмари. В тях Ски идвал нощем в стаята й и я опипвал.

Натиках тези спомени в най-дълбоката дупка в мозъка си и се върнах в палатката.

Али вече бе станала и седеше на стола до огъня, който бе запалила. Бе намерила кутия гофрети и бе сложила две от тях в тигана, за да ги стопли на пламъците. Беше се преоблякла в сини джинси и розов суичър. Косата й бе невчесана и сплъстена, но лицето й сияеше на яркото слънце. Тя вдигна поглед и попита:

— Гладен ли си?

— Умирам — отвърнах аз. Погледнах плетеницата от клонки, която гореше в ямата. — Хубав огън.

Тя се усмихна.

— Намерих едно нещо. Нарича се кибрит. Защо не го пробваш някой път?

— Може и да пробвам — отвърнах й и осъзнах, че заяждането й ми доставя удоволствие.

Седнах на съседния стол и тя ми подаде топла гофрета. Тъкмо облизвах лимоновия топинг от пръстите си, когато видях изражението й да помръква.

— Смяташ ли, че сме загазили, Бар?

— Защо?

— Избягахме от федералните. Това не е ли престъпление?