Ерик Стори - Дадена дума

— Разбира се — отвърна тя сега и ми подаде твърдия като камък бургер. — Изстинал е.

Взех го и го погълнах на три големи хапки.

— Защо продължаваме да караме? — попита Али.

— В случай, че все пак ни проследят. Дори да стигнат до тук, няма да успеят да слязат от планината. Не спряха да заредят.

— О!

Слънцето бе започнало да се спуска над главите ни. Удължените сенки на дърветата пресичаха пътя и изпъстряха на ивици поляната вдясно.

— Сега ще се върнем ли в града?

— Не. Ще прекараме нощта тук. Това ще даде възможност на всеки от нас да се успокои и да помисли трезво.

— Ще спим тук? — намръщи се Али. — Сериозно ли говориш?

— Ходила ли си на къмпинг? — попитах я аз.

— Израснала съм в Мак, Колорадо. Къмпингуването бе единственото ни забавление през уикендите, след като свършехме цялата работа във фермата. Това и… алкохолът.

Усмихнах се и забелязах мястото, което търсех. Включих на задна и подкарах към полянката. Клоните заудряха по стоповете, но накрая излязохме на слънчева ливада, покрита с цветя. Спрях под висок бор в края и изключих двигателя. Протегнах ръка към слънцето с палеца нагоре, останалите пръсти изпънах успоредно на хоризонта, а показалеца поставих точно под слънцето. Имаше място за още една ръка, което означаваше, че до залеза остават поне два часа. По петнайсет минути на пръст, по един час на ръка.

Али излезе, взе раницата си и седна на земята до покритите с кал гуми. Порови вътре, измъкна суичър с качулка и го облече.

— Не ти ли е студено на краката? — попитах я, когато тя дръпна ципа на раницата и я метна на гърба си.

Отворих каросерията и извадих една от раниците си за къмпингуване.

— Аз имам резервни панталони, топло бельо, дори две дебели якета. Мога да ти дам едното, ако искаш, макар че ще ти бъде голямо.

Тя ме погледна изпод качулката с навъсено лице.

— Престани да се правиш на бавачка. Добре съм.

Долових полъха на вятъра, който идваше откъм заснежените планински върхове, и погледнах към залязващото слънце.

— През нощта температурата ще падне под нулата. Ще ти трябва панталон.

— Не и ако запалиш огън и ми дадеш нещо да правя. Няма да ми стане студено. Настина, Бар, не съм глупачка! Правила съм това и преди.

Поклатих глава. Нямах намерение да споря. Щеше да й стане студено, да я втресе и едва тогава да ме помоли за помощ.

— Добре. — Извадих палатката от раницата и я подхвърлих към нея. — Ето. Щом си такава специалистка, разпъни я сама.

Тя улови малката торба, пълна с лека здрава материя, завъртя я и дръпна връзките.

Навлязох в гората, но се извърнах и извиках:

— Отивам за дърва. Ще видя дали ще я разпънеш, преди да се върна.

Преди да направя и две крачки сред дърветата, чух колчетата да падат на земята, след което Али извика:

— Не е толкова сложно, Бар. Гледай да не се изгубиш.

Навлязох навътре, но продължавах да чувам ругатните на Али, докато се опитваше да подреди колчетата в невъзможна конфигурация. Усмихнах се, когато поредният полъх на свежия пролетен вятър погали лицето ми и разшумоли листата на трепетликите. Започнах да събирам паднали клони и не след дълго натрупах цял наръч. Поех по обратния път, а обувките ми потъваха дълбоко в черната глинеста почва.

Докато крачех по стъпките, които бях оставил малко по-рано, мислите ми се насочиха към Джен и неприятностите, в които се бе забъркала. Дали опитите ми да науча нещо повече бяха предупредили Ланс, че идвам? И дали това щеше да помогне или да навреди. Надявах се да е първото. Може би Джен щеше да научи за станалото и то да й вдъхне надежда. Прогоних тези мисли с усилие на волята, съсредоточих се върху новата си спътница и начините да се отърва от нея. Али бе силна, смела, издръжлива, но се опитвах да не повтарям стари грешки. Страхувах се, че останем ли заедно, ще я изложа на опасност.

— Много се забави — заяви тя, когато се върнах в импровизирания ни лагер.

Вече бе опънала палатката и разстлала спалните чували, а столовете и хладилните чанти бяха наредени в полукръг около току-що изкопана дупка в земята.

— Тук! — каза тя и посочи дупката.

Кимнах, впечатлен от видяното. За да не остана по-назад, пуснах наръча дърва край бъдещото огнище и се върнах при пикапа. Бръкнах в един от саковете, извадих малка кожена чанта и я донесох до дупката. След като извадих съдържанието й и го наредих край сухите клони, прекосих поляната и обелих кората на една голяма хвойна. Получи се топка с размерите на птиче гнездо, която отнесох до дупката и се заех с паленето на огън. Али седеше на един стол и ме наблюдаваше. Действията ми явно я забавляваха.