Майкл Корита - Желана смърт

Това ли е?

Доран не отговори. Закова се на място и се втренчи в бунгалото, сякаш видя нещо обезпокоително.

— Какво има? — прошепнах трескаво.

— Той знае.

— Галиончи ли?

Доран кимна и приклекна, сниши се и огледа пътя и фургона, после завъртя главата си към другите бунгала. Коленичих до него.

— Какво искаш да кажеш?

— Лампите. Галиончи не би оставил светнато в бунгалото. Беше закрил прозорците с черен плат. Не би го свалил, освен ако не иска някой да си помисли, че той е там. Поставил е клопка, в случай че не се върна сам.

По пътя зад нас бавно се появи светлина от фарове. Тор. От височината на фаровете над земята личеше каква е колата. Доран бе подценил разстоянието по линията. Бяхме дошли само няколко минути преди Тор.

— Мамка му — прошепнах. — Много бързо.

Доран мълчеше. Като се държах ниско, минах покрай стената на второто бунгало, след като светлината от фаровете на маздата мина покрай него. Тор караше бавно. Стигнах до ъгъла на постройката и коленичих. В краката ми имаше няколко плочки, съборени от покрива. Вдигнах ги и стъпих на мястото им с левия си крак, хванах пистолета с две ръце и опрях предмишниците си на коляното. Тор спря пред третото бунгало, но още не слизаше, бе оставил двигателя да работи, фаровете осветяваха постройката отвън; наведох се напред и се взрях натам. Нищо не се случи. Вратата остана затворена, лампата — светната. Ако Галиончи наистина не беше вътре, както смяташе Доран, положението бе сериозно. Трябваше да се откажем от всяка надежда, че ще го изненадаме — Галиончи със сигурност бе забелязал колата.

— Къде може да е отишъл? — попитах и се обърнах.

Доран се беше отдалечил на няколко метра от мен, отиваше към високите тръстики на дъното на пресушеното езеро. Изправих се и понечих да го последвам, но в този момент двигателят на маздата изрева и чух скърцането на чакъла под гумите ѝ. Обърнах се да видя какво става.

Тор даде рязко на задна, след няколко метра удари спирачки и рязко завъртя волана, за да обърне колата с предницата към фургона. Включи дългите светлини и фаровете осветиха Галиончи в лицето точно когато излизаше с вдигната пушка на алеята.

Включването на дългите светлини беше добра идея, последен опит да дезориентира Галиончи, но въпреки това той вкара патрон в цевта, стреля и от предницата на маздата се разхвърчаха отломки.

Стрелях, но разстоянието беше голямо за пистолет и пропуснах с голямо отклонение. Галиончи чу изстрела, видя къде куршумът ми се заби в чакъла, завъртя се и стреля в моята посока; от дървената стена на бунгалото около мен се посипаха трески.

Отскочих към най-близкото дърво, само на няколко крачки от мен, залегнах до него и се вгледах в мрака. Маздата не помръдваше и от предния капак излизаше дим. Може би сачмите бяха повредили някаква важна част. Очаквах вратата да се отвори и Тор да слезе или поне да отвърне на огъня. Нищо такова не стана, само тънката струйка дим продължаваше да се точи от мотора. Предното стъкло бе разбито и Тор не се виждаше никъде.

Претърколих се и огледах пътя, търсейки Галиончи. Видях някаква сянка сред дърветата, но изчезна. Той идваше към мен през гората, а аз не виждах нищо. Положението ми беше неизгодно за отбрана — притиснат до стената на бунгалото и само с едно дърво за прикритие. Трябваше да бягам или навътре в гората, към Галиончи, или зад бунгалото, накъдето бе отишъл Доран.

Тъкмо се канех да се оттегля и да заобиколя бунгалото, когато двигателят на маздата изрева. Гумите зацепиха в нестабилната чакълеста настилка и колата потегли с пълна скорост към мястото, където се беше скрил Галиончи. Зад кормилото не се виждаше никой. Тор явно бе залегнал и караше слепешката, използвайки автомобила за прикритие.

Галиончи се показа иззад едно дърво на десетина метра от мен и отново стреля с пушката, като отнесе остатъците от предното стъкло, но колата не спря. Той се поколеба за секунди, преди да се скрие отново в гората. Тор отново рязко завъртя волана и маздата се вряза странично в стволовете на боровете.

За няколко кратки секунди всичко утихна. От капака на маздата заизлиза повече дим — вероятно сачмите бяха пробили радиатора; фаровете осветяваха неравна ивица между дърветата, единият сочеше нагоре, към небето. Около колата нищо не помръдваше. През лявото стъкло видях надутата въздушна възглавница на шофьорското място. Предпазливо излязох на открито, като се оглеждах за Галиончи и се чудех дали Тор е мъртъв. В следващия момент и двамата се появиха.