Майкл Корита - Желана смърт

Доран мълчеше, седеше със сведени очи и се опитваше да асимилира всичко научено. Не му дадох време за мислене. Беше прекалено късно за това.

— Ето какъв човек защитаваш. Той те е изпратил в затвора. Ако не искаш, не ми вярвай, може да не приемеш нито една моя дума, но аз трябва да освободя Ейми.

Протегнах ръката си към Тор и посочих ножа. Той ме погледна изненадано, но ми даде оръжието. Дръжката беше топла. Върху острието нямаше и следа от кръвта на Рийд. Тор го беше изчистил.

— Ще стоим тук, колкото се наложи, Доран. Ще ти причиня всичко, което си искал да направиш на Джеферсън. Ще го сторя и ще се успокоявам, че е оправдано заради Ейми, точно както ти си си казвал, че е оправдано заради Моника Хийт. Лесно ще повярвам в това и може би ще имам по-голям успех от теб.

Доран вдигна глава.

— Ще я измъкнем и тогава ще ми кажеш.

— Какво?

— Ще освободим приятелката ти, ще се разправя с Галиончи и тогава ще ми кажеш кой му е платил. Трябва да разбера. Ще разбера. Защото ако играта свърши днес, аз ще имам последната дума.

Излязохме от апартамента. Доран вървеше свободно. Преди да отвори вратата, Тор сгъна ножа и го прибра в джоба си, почеса носа си с пръст и погледна Рийд:

— Днес взе правилно решение. По-добро от всички, които си вземал наскоро. Сега трябва да вземеш още едно. Ние тръгваме. Ще имаш много възможности да си спомняш какво се случи днес. Съветвам те да забравиш, че изобщо съм влизал през тази врата.

Рийд кимна.

— Не искам повече да те виждам — добави Тор. — Не искам дори да произнасяш друг път името ми.

— Няма.

— Добро решение.

Джо ни чакаше в гаража. Пак беше докарал форда и когато ни видя да се приближаваме с Доран, кимна към съседната кола — малка „Мазда RX-8“:

— С тази дойде. Беше сам.

— Добре.

— Знаеш ли къде е тя?

— При Галиончи. Някъде в околностите на Джинива. Доран ще ни заведе.

Толкова ни беше казал, докато бяхме в апартамента на Рийд — Галиончи го чакал в покрайнините на Джинива, в някаква къща, която намерил преди няколко седмици. Отказа да ни каже повече, но обеща да ни заведе лично.

Джо се намръщи:

— Защо просто не ни каже къде е тя?

— Не иска.

— Няма да ви кажа, защото веднага ще хванете телефона и ще изпратите стотина ченгета — тросна се Доран. — Ако искате да направите така, не мога да ви спра, но само ще си загубите времето. А нямате много. Галиончи знае за колко време би трябвало да се върна. Ако се забавя с час или два, той ще усети, че нещо не е наред, и ще се задейства. А мисля, че това няма да ви хареса.

Кимнах. Доран беше прав — не можехме да рискуваме Галиончи да заподозре нещо.

— Добре. Ще ни заведеш. Джо ще кара, а ти ще седиш зад него.

Посочих Тор. Внимавах да не споменавам името му пред Доран:

— Той ще седне до теб. Само да мръднеш повече, отколкото е необходимо, ще стане много болезнено.

Тор се намръщи.

— Какво има?

Той кимна към маздата:

— Галиончи очаква да се върне с тази кола. Ако види друга, ще се досети какво става. Тази няма да събуди подозренията му.

Много беше прав.

— Добре — съгласих се, — ще вземем тази кола. С нея ще успеем да се приближим повече.

— Нека той да се качи при теб и партньора ти — каза Тор и посочи Доран. — Аз ще ви следвам с неговата кола. Ако всички сме в един автомобил, може да се опита да предизвика катастрофа. Като карам след вас, ще се погрижа, ако направи някоя глупост, да умре.

Доран впечатлено погледна руснака. Той бе служил в армията, но едва ли е имал сержант като Тор, преценяваш толкова хладнокръвно и задълбочено всичко.

— Нали чу — казах на Доран. — Дай му ключовете.

Той ги извади от джоба си и ги хвърли на Тор. Седна на дясната седалка в колата на Джо. Прибрах пистолета си. Джо извади ключовете от колата и малкия си „Смит и Уесън“ и ми ги подаде.

— Ти карай. Аз ще седна отзад и ще го наблюдавам.

В първия момент се изненадах, но после разбрах логиката му. Едната ръка на Джо беше болна и ако Доран се опита да попречи на управлението, по-лесно щеше да му бъде с Джо, отколкото с мен. Нито партньорът ми, нито руснакът вярваха в добрите намерения на Доран. Седнах зад волана на форда, а Джо се качи отзад. Излязохме от гаража и Тор ни последва с колата на Галиончи.

— В тази къща ли се криеш, откакто избяга от затвора? — попитах Доран.

— Да.

— Значи е доста безопасно място.

— Никой не живее там. От години е така. Било е къмпинг за каравани, но отдавна е затворен. Има няколко стари бунгала. Наблизо е имало малък язовир, но щатските власти са разрушили стената, защото е щяла сама да рухне. Това е станало преди години.