Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

- Захванал си се с една много объркана жена - каза той на Джо след поредното си пътуване до Куба.

- Знам - отвърна Джо.

- А разбираш ли защо е объркана?

Джо си наля чаша от рома на Суарес.

- Не. Можем да си купим и да правим всичко, което искаме. Тя може да има най-хубавите дрехи, да ходи в най-добрите фри­зьорски салони, в най-скъпите ресторанти...

- В които допускат латиноси.

- Това се подразбира.

- Нима? - Естебан се приведе напред на стола си и стъпи с Два крака на пода.

- Имам предвид, че ние спечелихме. Можем да си отдъхнем, и аз, и тя. Да остареем заедно.

- Това ли мислиш, че иска? Да бъде съпруга на богаташ?

- Не искат ли това повечето жени?

Естебан се усмихна загадъчно.

- Някога ми каза, че не си израснал в бедност като повечето гангстери.

Джо кимна.

- Не бяхме богати, но...

- Но сте имали хубав дом, пълни стомаси, родителите ти са имали средства да те пратят на училище.

- Да.

- Майка ти беше ли щастлива?

Джо мълча дълго.

- Предполагам, че не - каза Естебан.

Накрая Джо рече: '

- Родителите ми се държаха по-скоро като далечни братов­чеди. Ние с Грасиела не сме като тях. Разговаряме непрекъсна­то - той снижи глас. - Чукаме се непрекъснато. Наслаждаваме се истински един на друг.

- Е и?

- Защо тя не ме обича?

Естебан се разсмя.

- Естествено, че те обича.

- Но не го казва.

- Че кого го е грижа дали го казва?

- Мен. Освен това не иска да се разведе с онзи кретен.

- По този въпрос нищо не мога да кажа - отвърна Естебан. - И след хиляда години не бих могъл да проумея с какво я е ома­ял онзи pendejo [4] Pendejo (исп.) - глупак. - Б. пр. .

- Виждал ли си го?

- Всеки път, когато отида в най-изпадналия квартал на Стара Хавана, той седи в някой от баровете и пропива парите й.

„Моите пари“, помисли си Джо. „Моите.“

- В Куба издирват ли я още? - попита той.

- Името й е в списъка.

Джо се замисли.

- Но мога да й извадя фалшиви документи за две седмици, нали?

Естебан кимна.

- Разбира се. Може би и по-бързо.

- Значи бих могъл да я изпратя в Хавана, тя ще види онзи тъпак, седнал на бара и... Какво ще направи тя, Естебан? Дали ще е достатъчно да го напусне?

Естебан сви рамене.

- Чуй ме, Джоузеф, тя те обича. Познавам я от малка и съм я виждал влюбена и преди. Но с теб? Еха! - той разшири очи и си повя с шапка. - Чувствата й към теб са различни от всичко, което е изпитвала досега. Но не бива да забравяш, че десет го­дини се смяташе за революционерка и сега изведнъж се събуж­да и открива, че отчаяно иска да смъкне това бреме от плещите си - да се освободи от убежденията, родината, призванието си и да, дори от глупавия си съпруг - за да е с един американски гангстер. Да не мислиш, че ще го признае и пред себе си?

- Защо не?

- Защото тогава ще трябва да признае, че е кръчмарски бун­товник, че се е преструвала. Ще стане двойно по-отдадена на каузата и ще те държи на разстояние.

Естебан поклати глава и се замисли, взрян в тавана.

- Когато го изречеш на глас, всъщност звучи доста налудни­чаво.

Джо потри лице.

- За това си прав.

ВСИЧКО ВЪРВЕШЕ КАТО ПО ВОДА в продължение на две години - невероятно постижение в техния бранш, - докато в града не пристигна Робърт Дрю Пруит.

В понеделника след разговора на Джо и Естебан, Дион дойде Да му съобщи, че РД е ограбил още един от клубовете им. На­ричаха Робърт Дрю Пруит „РД“ и цял Ибор се притесняваше от него, откакто бе излязъл от затвора преди осем седмици и се бе появил в града, за да си намери място под слънцето.

- Не може ли просто да намерим някой тъпак, който да го гръмне?

- На Ку Клукс Клан никак няма да им хареса.

Напоследък Кланът бе набрал голямо влияние в Тампа. Те поначало бяха фанатични въздържатели, не защото не пиеха - пиеха, при това постоянно, - а защото вярваха, че алкохолът създава илюзия за власт на нечистокръвните, води до сноше­ния между различни раси и освен това е част от папистки заго­вор за насаждане на слабости у изповядващите истинската ре­лигия, за да могат католиците да завладеят света.

До кризата Ку Клукс Клан не закачаше Ибор. Щом обаче ико­номиката се срина, посланието им за власт на белите започна да привлича отчаяни последователи по същия начин, по който се пълнеха шатрите на проповядващите Божия гняв. Хората бяха объркани и уплашени, а въжетата за линчуване на Клана не можеха да стигнат до банкерите и брокерите, затова си търсе­ха жертви по-наблизо.

Намериха ги в лицето на работниците в тютюневите фабри ки, които бяха известни с трудовите си борби и радикално мис­лене. Кланът сложи точка на последната стачка. Всеки път, ко гато стачкуващите се събираха, членовете на Ку Клукс Клан нахлуваха при тях с пушки и пистолети, стреляха и биеха на месо. Запалиха кръст пред дома на един от стачкуващите, заме­ряха със запалителни бомби къщата на друг на Седемнайсета улица и изнасилиха две работнички, които се прибирали след смяна от фабриката „Вега Селестино“.