Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

По суша купиха маршрути из целия Юг и по Източното край­брежие заради аргумента на Джо, че ако плащат на многобройните южняшки банди, за да ползват маршрутите им, а бандите на свой ред плащат на местните власти, броят на арестите и изгубените пратки ще падне между 30 и 35 процента.

Паднаха със 70 процента.

За нула време Джо и Естебан успяха да превърнат бизнес за един милион долара годишно в рог на изобилието, докарващ по шест милиона.

И всичко това по време на световна финансова криза, която продължаваше да се задълбочава, всяка шокова вълна беше следвана от още по-голяма, ден след ден, месец след месец. Хората се нуждаеха от работа, от домове, от надежда. След като изглеждаше, че скоро няма да получат нито едно от тези неща, се задоволяваха с алкохол.

Пороците, осъзна Джо, не се влияят от Депресията.

Но същото важеше и за всичко останало. Дори в изолацията си Джо още бе зашеметен, наред с всички останали, от рязкото влошаване на обстановката в страната през последните някол­ко години. След краха на Уолстрийт от 1929 г., десет хиляди банки фалираха и тринайсет милиона души бяха съкратени. Хувър, на когото предстоеше трудна битка за преизбиране, не преставаше да говори, че в края на тунела има светлина, но повечето хора решиха, че светлината идва от влака, който все­ки момент ще ги прегази. Затова Хувър, като отчаяна мярка, вдигна данъците на най-богатите от 25 на 63 процента и изгуби единствените си поддръжници.

В Тампа обаче, колкото и да е странно, икономиката се раз­виваше - корабостроителниците и консервните фабрики процъфтяваха. Но в Ибор това не се усещаше. Тютюневите фабрики започнаха да западат по-бързо и от банките. Хората бяха заменени от машини за свиване на цигари; радиоприем­ниците замениха четците в цеховете. Цигарите, невероятно ев­тини, се превърнаха в законния порок на нацията, а продажби­те на пури се сринаха с над 50 процента. Работниците от десе­тина фабрики излязоха на стачка, само за да видят усилията си смазани от началници, полиция и Ку Клукс Клан. Италианците започнаха да напускат Ибор на орди. Испанците също започ­наха да се изнасят.

Грасиела загуби работата си заради машина. Джо нямаше нищо против - от месеци искаше да я измъкне от „Ла Торка“. Тя бе твърде ценна за неговата организация. Срещаше се с ку- бинците, пристигнали с лодки, и ги водеше в социалния клуб, в болницата или в кубински хотели в зависимост от какво се нуж­даеха. Щом видеше някого, който според нея бе подходящ за бизнеса на Джо, говореше с него, за да осигури на въпросния човек още по-добра работа.

Освен това именно нейният импулс да се занимава с благо­творителност в съчетание с нуждата на Джо и Естебан да перат парите си, доведе до това Джо да купи 5 процента от квартал Ибор. Той стана собственик на две фалирали цигарени фабри­ки и върна на работа всички работници, превърна западнал универсален магазин в училище и банкрутирала водопроводна фирма в безплатна клиника. Превърна осем празни сгради в кръчми, макар от улицата да изглеждаха като онова, което гла­сяха табелите им - фризьорски салон, магазинче за тютюн, две цветарници, три месарници, гръцка закусвалня, която за изне­нада на всички - дори на Джо - се радваше на такъв успех, че се наложи да доведат цялото семейство на готвача от Атина и да отворят още една закусвалня на седем пресечки източно.

На Грасиела обаче фабриката й липсваше. Липсваха й шеги­те и историите на колегите, липсваше й четецът да чете люби­мите й романи на испански, липсваше й да говори на родния си език по цял ден.

Макар да прекарваше всяка нощ в къщата, която Джо пост­рои за двамата, тя продължаваше да държи и стаичката над ка­фенето, макар да ходеше там само за да си смени дрехите. При това не много често. В дома им имаше цял дрешник, пълен с дрехи, които й бе купил.

- Дрехи, които ти си ми купил - казваше тя, когато я питаше защо не ги носи по-често. - Обичам сама да си купувам нещата.

За което обаче никога нямаше пари, защото изпращаше всичко припечелено в Куба или на семейството на непрокопсания си съпруг, или на приятели от движението против Мачадо. По­някога и Естебан предприемаше пътувания до Куба за набира­не на средства по нейна заръка, които съвпадаха с откриването на някой нощен клуб. Връщаше се с новини за нова надежда в движението, които Джо знаеше от опит, че ще бъдат развенча­ни при следващото пътуване. Когато се върнеше, носеше и сним­ки - окото му ставаше все по-зорко и работеше с фотоапарата като велик цигулар с лъка си. Бе започнал да добива извест­ност в бунтовническите кръгове в Латинска Америка - репута­ция, изградена в немалка степен заради саботажа на кораба „Мърси“.