Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Фигис попита:

- Чу ли, че фабрика „Перес“ затваря?

- Мамка му. Колко души работят там? Четиристотин?

- Петстотин. Още петстотин души без работа, петстотин чиф­та бездействащи ръце, които само чакат да се захванат с дявол­ски дела. Само че напоследък дори дяволът не си търси работ­ници. Тъй че единственото, което ще правят, е да се напиват, да се бият, да крадат и да усложняват работата ми, но поне аз имам работа.

- Чух, че Джеб Пол затваря магазина си за дрехи - рече Джо.

- И аз чух. Семейството му държи този магазин още отпреди да възникне градът.

- Жалко.

- Много жалко, наистина.

Пиеха си кафето, а по улицата се зададе шляещият се РД Пруит. Носеше бежов костюм с широки ревери, бяла шапка за голф и двуцветни мокасини, сякаш се отправяше към послед­ните дупки на игрището за голф. От устата му небрежно висе­ше клечка за зъби.

Веднага щом той седна, Джо видя изражението му кристално ясно - страх. Четеше се в очите му, излъчваше се от порите му. Повечето хора не го забелязваха, защото погрешно разчитаха привидната му злоба и избухливост за ярост. Но Джо бе изуча­вал изражения две години в Чарлстаун и бе установил, че най- страшните мъже там са също така и най-уплашените - уплаше­ни да не ги разкрият като страхливци или още по-лошо, да се превърнат в жертви на други уплашени мъже. Страхуваха се, че някой ще им инжектира още отрова и се ужасяваха, че някой може да им отнеме тяхната отрова. Този страх преливаше в очите им като живак; трябваше да го доловиш при първата среща, в първата минута, иначе никога повече нямаше да го зърнеш. Но в онзи първи миг те още се подготвят да се изправят лице в лице с теб и тогава можеш да зърнеш как звярът на страха хуква да се скрие в пещерата си. Джо тъжно отбеляза наум, че страхът на РД е голям колкото глиган, което означаваше, че той е два пъти по-зъл и два пъти по-безразсъден, защото се страхува два пъти повече.

Когато РД седна, Джо му подаде ръка.

РД завъртя глава.

- Не се здрависвам с паписти - усмихна се той и вдигна ръце с длани към Джо. - Без да се обиждаш.

- Няма проблем - Джо не дръпна ръка. - Ще помогне ли, ако кажа, че не съм влизал в църква от дете?

РД се изкиска и пак завъртя глава.

Джо прибра ръката си и се облегна назад на стола.

Началник Фигис рече:

- РД, говори се, че пак си се върнал към старите си навици тук, в Ибор.

РД погледна шурея си е широки невинни очи.

- И какви точно са те?

- Чуваме, че обираш разни места - отвърна Фигис.

- Какви места?

- Кръчми.

- О! - каза РД, а очите му изведнъж потъмняха и се свиха. - Имаш предвид местата, които не съществуват в град, спазващ закона ли?

- Да.

- Имаш предвид заведения, които са незаконни и поради това трябва да бъдат затворени ли?

- Точно тях - отвърна Фигис.

РД поклати малката си глава и по лицето му отново се изписа невинното изражение на херувимче.

- Не знам нищо по този въпрос.

Джо и Фигис се спогледаха и Джо остана с впечатлението, че и двамата едва се сдържат да не въздъхнат.

- Ха-ха - изсмя се РД и посочи с пръст към тях. - Просто ви занасям. И много добре го знаете.

Началник Фигис кимна към Джо.

- РД, това е един бизнесмен, който е дошъл да върши работа. Аз съм тук, за да ти препоръчам да се съгласиш.

- Наясно си с това, нали? - обърна се РД към Джо.

- Разбира се.

- И какво съм сгафил? - попита РД.

- Просто се шегуваш - рече Джо.

- Така е. Вие го знаете и аз го знам - той се усмихна на на­чалник Фигис. - Той знае.

- Добре тогава - рече Фигис. - Значи сме в приятелски отно­шения.

РД обърна театрално очи.

- Не съм казвал подобно нещо.

Фигис примигна няколко пъти.

- Както и да е, имам предвид, че се разбираме.

- Този човек - посочи РД към Джо - е контрабандист и се е сдушил с негрите. Трябва да го овалят в катран и да го поръсят с перушина, а не да работим с него.

Джо се усмихна на пръста, който РД тикна в лицето му, и се изкуши да го сграбчи, да го удари в масата и да го прекърши.

Преди обаче да направи каквото и да било, РД свали ръка и каза:

- Само се майтапя! - почти извика той. - Не разбираш ли от шега?

Джо мълчеше.

РД протегна ръка през масата и тупна с юмрук Джо по ра­мото.

- Разбираш от майтап, нали? А?

Джо погледна към вероятно най-дружелюбното лице, което бе виждал. Лице, което разкриваше само най-добрите черти от характера на собственика си. Взира се в него, докато не видя страхът да се стрелва в напрегнатите и дружелюбни очи на РД.

- Разбирам от майтап - каза той.

- Стига да не е за твоя сметка, нали? - попита РД.