Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

- Ще ти спестя усилията да ме прибереш - отвърна Джо.

- И защо ще те прибирам?

- Моите хора ми казаха, че ме търсиш.

- А, да - Фигис стигна до верандата и постави крак на стъпа­лото за миг. - Ти ли застреля Келвин Бърегард в главата?

Джо го изгледа с присвити очи.

- Кой е Келвин Бърегард?

- С това въпросите ми приключиха. Искаш ли бира? Е, не е истинска бира, но не е лоша на вкус.

- С удоволствие.

Фигис влезе в къщата и се върна с две бири, които не бяха истински бири, и едно куче. Бирите бяха студени, а кучето ста­ро - сив коиой с увиснали уши с размерите на бананови листа. Животното легна на верандата между Джо и вратата и захърка с отворени очи.

- Трябва да се свържа с РД - каза Джо, след като благодари на Фигис за бирата.

- Очаквах, че ще кажеш това.

- Знаеш какво ще стане, ако не ми помогнеш.

- Не - отвърна началник Фигис. - Не знам.

- Ще има още трупове, кръвопролития, статии за „Клането в Тютюневия квартал“ и тем подобни. Накрая ще те изритат.

- Теб също.

- Може би - сви рамене Джо.

- Разликата е там, че теб ще те изритат с куршум в тила.

- Ако той изчезне от града, войната ще свърши и отново ще имаме мир.

Фигис поклати глава.

- Няма да предам брата на жена си, за да свърши на дъното на реката.

Джо погледна към китната улица със спретнати къщички в приветливи цветове, няколко стари южняшки къщи с широки веранди и дори две-три големи сгради с еркерни прозорци в края й. Дъбовете се издигаха величествено, а въздухът ухаеше на гардении.

- Не искам да го правя - заяви Джо.

- Кое?

- Онова, което ще ме накараш да направя.

- Не искам да те карам да правиш каквото и да било, Кофлин.

- Напротив - отвърна тихо Джо.

Той извади първата от снимките от вътрешния джоб на са­кото си и я остави на верандата до Фигис. Фигис знаеше, че не бива да я поглежда. Просто го знаеше. И за миг решително извърна брадичка към дясното си рамо. Но после обърна гла­ва и погледна към фотографията, която Джо бе оставил на стъпала от входа на дома му, и лицето му пребледня съкрушено.

Фигис вдигна очи към Джо, после погледна пак към снимка­та, извърна бързо поглед и Джо нанесе решаващия удар.

Постави втора снимка до първата.

- Не е стигнала до Холивуд, Ърв, а само до Лос Анджелис.

Ървинг Фигис погледна втората снимка само за секунда, но това бе достатъчно тя да прогори очите му. Той стисна клепачи и прошепна:

- Не е вярно, не е вярно.

След това се разплака. На глас. Закри лице с ръце, отметна глава назад и захлипа.

Когато спря, не свали ръце от лицето си, а кучето отиде и легна до него на верандата, притисна глава в бедрото му, по­трепери и млясна.

- Намерили сме й специален лекар - каза Джо.

Фигис свали ръце и погледна Джо със зачервени, изпълнени с омраза очи.

- Какъв лекар?

- От онези, които помагат на хората да спрат хероина, Ърв.

Фигис вдигна пръст.

- Никога повече не ме наричай на малко име. Ще се обръ­щаш към мен с „началник Фигис“, и само така, през дните или годините, които остават до края на познанството ни. Ясен ли съм?

- Не ние й причинихме това - отвърна Джо. - Просто я наме­рихме. Измъкнахме я от ужасното място, на което живееше.

- И после измислихте как да се възползвате от това - Фигис посочи към снимката на дъщеря си с трима мъже и закачен на верига метален нашийник на врата. - С такива неща се занима­вате вие. Независимо дали става въпрос за моята или нечия друга дъщеря.

- Не е вярно - възрази Джо, макар да знаеше колко неубеди­телно звучи. - Аз просто търгувам с ром.

Фигис избърса очи с длани, после прокара опакото на ръцете си през тях.

- Печалбата от рома позволява на организацията ви да си купува и други неща. Не ме гледай така и не се прави, че не разбираш. Каква е цената?

- Моля?

- Колко ще струва да ми кажеш къде е дъщеря ми? - начал­ник Фигис се взря в Джо. - Кажи ми къде е тя.

- Лекува се при добър доктор.

Фигис удари с юмрук по верандата.

- В чиста клиника - добави Джо.

Фигис удари отново дъските.

- Не мога да ти кажа.

- Докога?

Джо се взира дълго в него.

Накрая Фигис стана и кучето го последва. Той влезе през вратата с мрежа против комари и Джо чу как набира номер на телефона. Когато от другата страна вдигнаха, гласът на начал­ника бе по-писклив и по-пресипнал от обикновено.

- РД, ще се срещнеш отново с онова момче, без възражения.

Седейки отвън, Джо запали цигара. В далечината през ня­колко пресечки прозвуча клаксон на кола.

- Да - каза Фигис по телефона, - и аз ще дойда.