Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Джо махна парченце тютюн от езика си и го пусна да се рее на лекия ветрец.

- Няма никаква опасност, кълна се.

Началникът затвори и застана за миг на вратата, преди да я отвори и двамата с кучето да се върнат на верандата.

- Ще те чака на Лонгбоут Кий, където построиха хотел „Рид” в десет довечера. Каза да отидеш сам.

- Добре.

- Кога ще разбера къде е тя?

- След като си тръгна жив от срещата с РД.

Джо тръгна към колата си.

- Направи го лично.

- Моля? - обърна се Джо към Фигис.

- Ако ще го убиваш, имай доблестта да дръпнеш спусъка лично. Не е достойно да караш други да вършат онова, което си твърде слаб, за да направиш сам.

- Малко неща са достойни - отвърна Джо.

- Грешиш. Всяка сутрин, след като се събудя, се поглеждам в огледалото и знам, че живея праведно. А ти?

Фигис остави въпроса да увисне във въздуха.

Джо отвори вратата на колата и понечи да се качи.

- Чакай.

Джо погледна към мъжа на верандата, чието мъжество бе сма­зано, защото Джо бе откраднал съществена част от душата му и се канеше да я отнесе със себе си.

Фигис погледна сломено сакото му. Гласът му трепереше.

- Имаш ли още снимки?

Джо усещаше как фотографиите парят в джоба му като възпа­лени венци.

- Не - отвърна той и потегли.

ДЖOН РИНГЛИНГ, ЦИРКОВ ИМПРЕСАРИО и щедър да­рител на град Сарасота, бе построил хотел „Риц-Карлтън“ на Лонгбоут Кий през 1926 г., след което бързо бе изпаднал в па­рични затруднения и бе оставил сградата да си стои на възви­шение с гръб към Залива с необзаведени стаи и стени без тапе­ти с коронки.

Когато се премести в Тампа, Джо бе обикалял няколко пъти крайбрежието, за да търси места, подходящи за разтоварване­то на контрабандата. Двамата с Естебан имаха лодки, докарва­щи меласа в пристанището на Тампа, а контролът им върху гра­да бе толкова голям, че губеха само една на десет пратки. Но също така плащаха на корабчета, които превозваха бутилиран ром, испански анасон и джибри от Хавана до Западна Флорида. Това им позволяваше да прескочат процеса на дестилация на американска територия, което спестяваше много време, но ос­тавяше корабчетата изложени на повече звена, следящи за спаз­ването на сухия режим, сред които данъчните, федералните и Бреговата охрана. И независимо от лудостта и пилотската си дарба, Фаруко Диас можеше само да забележи властите, но не и да ги спре. (Поради което той продължаваше да настоява за картечница върху Стойката.)

Докато обаче Джо и Естебан не решаха да обявят открита война срещу Бреговата охрана и хората на Хувър, малките гра­нични острови, обсипали тази част от Мексиканския залив - сред тях Лонгбоут Кий, Кейси Кий, Сиеста Кий, - бяха идеал­ни за скривалища или временно складиране на товарите.

Но бяха и идеалното място да те обкръжат, защото до тези островчета имаше само два начина за достъп - единият бе с плавателен съд, а другият - мост. Един мост. Затова, ако влас­тите се приближаваха с гърмящи мегафони и шарещи прожек­тори, а нямаше как да излетиш от острова със самолет, отиваш право в затвора.

През годините десетина пъти бяха оставяли временно това­ри в „Риц“. Джо не го бе прави лично, но бе чувал всякакви истории за хотела. Ринглинг бе завършил сградата, дори бе прокарал водопровод и канализация, но след това си бе зами­нал. Просто бе оставил хотела да си стои с тристате стаи в ис­пански средиземноморски стил, толкова голям, че ако всички прозорци светеха, сигурно щеше да се вижда чак в Хавана.

Джо пристигна там час преди срещата. Носеше фенерче - бе помолил Дион да му намери някое издръжливо - и то не бе лошо, но въпреки това трябваше често да го изключва. Лъчът постепенно отслабваше, започваше да примигва и после угас­ваше окончателно. Джо трябваше да го изключва за няколко минути и после пак да го включва и така до безкрай. Докато чакаше на тъмно в, както му се струваше, ресторант на третия етаж, му хрумна, че хората са като фенерчетата - светваха ярко, лъчът им отслабваше, примигваха и угасваха. Нездраво и детинско заключение, но по пътя насам нездраво и по де­тински мира не му даваше провокацията на РД Пруит, защото знаеше, че РД е просто поредният. Той не бе изключение, а правилото. И ако тази вечер Джо успееше да изличи проблема, който той представляваше, на негово място скоро щеше да се появи нов РД.

Защото подобен нелегален бизнес неизбежно беше и много мръсен. А мръсните работи привличаха мръсни хора. Хора тесногръди, но безкрайно жестоки.