Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Насочиха фенерчетата си в лицето на Джо и на него му бе трудно да не примигне.

- Все пак дойде - каза РД. ,

- Да.

- Къде е шуреят ми?

- Не е тук.

- Още по-добре - РД посочи към момчето от дясната си стра­на. - Това е Карвър Пруит, братовчед ми.

Посочи към момчето отляво.

- А това е неговият братовчед по майчина линия, Харолд Лабют - РД се обърна към тях. - Момчета, този уби Келвин.- Внимавайте, защото може да реши да убие и вас.

Карвър Пруит вдигна пушката си на рамо.

- Едва ли.

РД направи няколко крачки настрани и посочи към Джо.

- Този е хитра лисица. Изпуснеш ли го от поглед и за миг, гарантирам ти, ще му паднеш в ръчичките.

- О, надценяваш ме - заяви Джо.

- Държиш ли на думата си? - попита го РД.

- Зависи на кого я давам.

- Значи не си сам, както поръчах.

- Не, не съм.

- Къде са тогава?

- Да му се не види, РД, ако ти кажа, ще развалим веселбата.

- Наблюдавахме те, когато пристигна. Седим тук от три часа. Ти подрани с един. Да не си помисли, че ще ни изпревариш? - РД се изкиска. - Знаем, че си сам. Какво ще кажеш?

- Повярвай ми, не съм сам.

РД прекоси залата, а биячите му го последваха към центъра.

Автоматичният нож, който бе взел със себе си, вече бе отво­рен, с основата на дръжката, пъхната под каишката на ръчния часовник, който носеше единствено в подобни случаи. Трябва­ше само да извие китка и ножът щеше да се плъзне в дланта му.

- Не искам никакви шейсет процента.

- Знам - отвърна Джо.

- Тогава, според теб, какво искам?

- Не знам. Уважение? Може би искаш нещата да си бъдат постарому. Познах ли?

- Право в десетката.

- Но няма начин нещата да си вървят както преди. Това е проблемът, РД. Прекарах две години в затвора, където само четях. Знаеш ли какво открих?

- Не, но ти ще ми кажеш, нали?

- Открих, че винаги сме били прецакани. Избиваме се, изна­силваме, крадем, опустошаваме. Ние сме такива, РД. Не в ми­нало време, а сега. Не ни очаква светло бъдеще.

- Ъхъ - изсумтя РД.

- Знаеш ли в какво може да се превърне този хотел? - попита Джо. - Осъзнаваш ли какво можем да направим с него?

- Не.

- Да построим най-голямото казино в САЩ.

- Никой няма да позволи хазартни игри тук.

- Не съм съгласен, РД. Страната потъва, банките фалират, цели градове банкрутират, хората остават без работа.

- Защото президентът ни е комунист.

- Не, това всъщност няма нищо общо. Но не съм тук да обсъждаме политика. Тук съм да ти обясня, че сухият режим ще свърши заради...

- Сухият режим няма да бъде отменен в богоугодна държава.

- Напротив. Защото тази държава се нуждае от всеки мили­он, който не е получавала през последните десет години от внос­ни мита, данъци върху алкохола, междущатски транспортни такси, каквото ти мине през ум. Вероятно са изгубили дори милиарди. И ще помолят мен и хора като мен - теб например - да изкарват милиони от законна продажба на алкохол, за да спа­сим страната вместо тях. И точно по тази причина, в духа на настоящата ситуация, ще позволят на щата да легализира ха­зарта. Стига да подкупим подходящите щатски чиновници, град­ски съветници и щатски сенатори. Можем да го постигнем. А ти можеш да си част от това.

- Не искам да участвам в нищо с теб.

- Тогава защо си тук?

- За да ти кажа в лицето, че си като рак. Ти си чумата, която ще съсипе тази страна. Ти и мръсната ти негърка, и мазните латиноси и жабари. Искам „Париж“. Не само шейсет процен­та, а цялото заведение. След това ще взема всичките ти клу­бове. Ще ти взема всичко. Може дори да намина покрай лъска­вата ти къща и да си откъсна парче от негърката ти преди да и прережа гърлото - РД погледна към хората си и се разсмя, след което пак се обърна към Джо. - Май още не си схванал, но си тръгваш от града. Просто си забравил да си събереш багажа.

Джо се вгледа в светлите, злобни очи на РД. Взира се в тях, докато не надникна отвъд светлината, където оставаше само злобата. Сякаш се взираше в очите на куче, толкова бито, държа­но гладно и погрозняло, че единственото, с което можеше да отвърне на света, бе да оголи зъби.

В този миг Джо изпита жалост към него.

РД Пруит забеляза съжалението в погледа на Джо и в собст­вените му очи изригна ярост. А в ръката му проблесна нож. Джо видя приближаването на острието в очите на РД и докато успее да погледне надолу към ръката му, той вече бе забил ножа в корема на Джо.

Джо се вкопчи в китката на РД, за да не може той да завърти ножа наляво-надясно, нагоре и надолу Ножът на Джо издрънча на пода. РД се опитваше да отскубне ръка, двамата вече стис­нали зъби.