Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Когато ездачите си тръгнали от Ибор, препускайки по Сед­мо Авеню и гърмящи във въздуха с пушките си, Дион изпра­тил хора да ги проследят - по двама за всеки кон. Точно преди зазоряване неизвестни нападатели нахлули в домовете на осем местни мъже в района на Централна Тампа и Сейнт Питърсбърг и ги пребили почти до смърт пред очите на семействата им. Когато в Тампа Терас съпругата на един от тях се намеси­ла, те й счупили ръката с бейзболна бухалка. Когато синът на друг се опитал да ги спре в Иджипт Лейк, завързали момчето за дърво и го оставили на мравките и комарите. За най-видната от жертвите, зъболекаря Виктор Тол, се говореше, че е на­следил Келвин Бърегард като началник на местния Клан. Завързали д-р Тол за капака на колата му. Принудили го да лежи в собствената си кръв и да диша вонята от горящата си къща.

Това на практика сложи край на властта на Ку Клукс Клан в Тампа за три години, но фамилия Пескаторе и бандата на Кофлин и Суарес нямаше как да го знаят, затова решиха да не рис­куват и преместиха Джо в болница „Сентро Астуриано“. Там му поставиха хирургически дренаж, за да контролира вътреш­ния кръвоизлив, който първия лекар не бе разбрал откъде идва, и затова повикаха втория доктор - внимателен испанец с най- красивите пръсти, които Грасиела някога бе виждала.

На този етап Джо вече бе почти извън опасност от хеморагичен шок - основната причина за смърт при жертви на наръгване с нож. Втората най-разпространена причина бе увреждане На черния дроб, но дробът на Джо не бе пострадал. Лекарите по-късно му казаха, че го е спасил часовникът на баща му, върху чийто капак имаше нова драскотина. Върхът на ножа се плъзнал по капака и променил траекторията си, макар и малко.

Първият лекар бе направил всичко по силите си да прегледа за поражения дванадесетопръстника, ректума, дебелото черво, жлъчката, далака и крайната част на тънкото черво, но условията не бяха особено подходящи. Стабилизираха Джо на пода на изо­ставения хотел и след това го превозиха с лодка през залива. Докато пристигнат в операционната, бе изминал повече от час.

Вторият лекар, който го прегледа, се усъмни - заради ъгъла, под който ножът бе пронизал корема, - че е възможно да е пробол и далака, тъй че отново го оперираха. Испанският лекар се оказа прав. Той заши раната в далака и почисти отровната жлъчка, която бе започнала да разяжда коремната стена, макар вече да бе нанесла увреждания. Преди месецът да изтече, Джо щеше да претърпи още две операции.

След втората се събуди и видя, че на леглото при краката му седи някой. Зрението му бе толкова замъглено, че сякаш въздухът бе плътен като марля. Но различи масивна глава и издължена брадичка. И опашка. Опашката потупваше по чар­шафа върху крака му и постепенно той успя да фокусира ягуа­ра. Той го гледаше с жадни жълти очи. Гърлото на Джо се сви, а кожата му стана хлъзгава от пот.

Ягуарът облиза горната си устна и носа.

Прозя се и Джо искаше да затвори очи при вида на велико­лепните зъби, на бялото на всяка кост, която те бяха схрускали и от която бяха откъснали месо.

Устата се затвори, жълтите очи отново се втренчиха в него и котката постави предни лапи върху корема му и запристъпва по тялото му към главата.

- Каква котка? - попита Грасиела.

Той се взря в лицето й и запримигва заради капещата в очите му пот. Беше сутрин; въздухът, нахлуващ през отворения про­зорец, бе хладен и ухаеше на камелии.

След операциите му забраниха да прави секс три месеца. Ал­кохолът, кубинската храна, мидите, ядките и царевицата съшо бяха забранени. Дори Джо да бе имал опасения, че ако не се любят, с Грасиела ще се отчуждят един от друг (а той се стра­хуваше, както и тя), то въздържанието имаше противополож­ния ефект. През втория месец вече бе научил различен начин да я задоволява с уста - метод, на който се бе натъквал случай­но на няколко пъти през годините, но който сега се превърна в единствения начин да й доставя удоволствие. Коленичеше пред нея, обвиваше дупето й с длани и устата му покриваше входа към утробата й - проход, който намираше едновременно за све­щен, греховен и разточително влажен - и имаше чувството, че най-сетне е намерил нещо, заради което си струва да коленичи. Ако да се откаже от всички насадени схващания относно какво трябва мъжът да дава и получава от жената, бе нужното, за да се чувства толкова чист и полезен както с глава между бедрата на Грасиела, то му се искаше да се бе освободил от тези схва­щания още преди години. Първоначалните й възражения - „не, недей; мъжете не правят така; трябва да се изкъпя; не е възможно вкусът да ти харесва“ - отстъпиха място на нещо, доближа­ващо се до пристрастеност. През последния месец преди тя да успее да му върне услугата, Джо осъзна, че извършват средно по пет акта на орално задоволяване на ден.