Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

„Шейсет процента “

ДЖО ОТИДЕ ДА СЕ СРЕЩНЕ с Келвин Бърегард в консерв­ната му фабрика. Взе със себе си Дион и Сап Урсо и тримата влязоха в кабинета на Бърегард в задната част на сградата. Ка­бинетът гледаше към производствения цех. Няколко десетки жени, облечени с рокли и престилки, с еднакви ленти на глави­те, стояха в задушното помещение около криволичеща система от поточни линии. Бърегард ги наблюдаваше през прозорец от пода до тавана. Не стана, когато Джо и хората му влязоха. По­гледна ги само за кратко, след което се обърна на стола си, ус­михна се и посочи с палец през стъклото.

- Хвърлил съм око на една нова - каза той. - Какво ще ка­жете?

- Новото става старо в мига, в който го отделиш от стадото - отвърна Дион.

Келвин Бърегард повдигна вежди.

- Добър аргумент, много добър. Какво мога да направя за вас, господа?

Той извади пура от кутията на бюрото си, но не предложи на гостите.

Джо кръстоса десния си крак върху левия и оправи гънка на крачола си.

- Тук сме, за да видим дали можете да вразумите РД Пруит.

- Малко хора са постигнали успех в това отношение - отвърна Бърегард.

- Все пак бихме искали да опитаме - каза Джо.

Бърегард отхапа края на пурата и го изплю в кошче за бок­лук.

- РД е голям човек. Не е търсил съвет от мен, затова ще е проява на неуважение да му го натрапвам. Дори да съм съгла­сен с причината. Затова изяснете ми каква точно е причината.

Джо изчака Бърегард да запали пурата, изчака го да вдигне очи над пламъка и се взря в него през пушека.

- В интерес на собственото му здраве - каза той - РД трябва да престане да стреля в клубовете ми и да се срещне с мен, за да постигнем някакво споразумение.

- Клубове ли? Какви клубове?

Джо погледна мълчаливо Дион и Сал.

- Клубове по бридж ли? - попита Бърегард. - Някой Ротари клуб? Аз лично съм член на Ротари клуба на Централна Тампа, но не помня да съм ви виждал...

- Дошъл съм да обсъдим бизнес въпрос като големи хора - рече Джо. - А вие искате да си играем игрички.

Келвин Бърегард вдигна крака върху бюрото.

- Нима?

- Вие сте насъскали момчето срещу нас. Знаели сте, че е достатъчно лудо, за да го направи. Но така само ще му докарате смъртта.

- Кого съм насъскал?

Джо си пое дълбоко въздух през ноздрите.

- Вие сте велик магистър на местния клон на Клана. Чудес­но, браво на вас. Но да не си мислите, че ще позволим на група малоумни педалчета като теб и приятелите ти да ни сплашите?

- Охо - изкиска се отегчено Бърегард. - Ако си мислиш, че това е всичко, жестоко се лъжеш. Ние сме градски чиновници, съдебни пристави, надзиратели в затвори и банкери. Полицаи, шерифи, дори един съдия. И сме решили нещо, мистър Кофлин - той свали крака от бюрото. - Твърдо сме решени да ви хванем заедно с латиносите и негрите ви и да ви изгоним от града. Ако сте толкова глупави, че да се съпротивлявате, ще изпепелим вас и близките ви.

- Значи ме заплашваш с цял куп хора с повече власт от теб?

- Точно така.

- Тогава защо изобщо ли си правя труда да говоря? - попита Джо и кимна на Дион.

Келвин Бърегард имаше време колкото да каже „Моля?“ преди Дион да прекоси кабинета и да пръсне мозъка му по огромния прозорец.

Дион взе пурата от гърдите на Келвин Бърегард и я пъхна уста. Разви заглушителя от пистолета си и изсъска, докато пускаше в джоба на шлифера си.

- Горещ.

- Голяма госпожица си станал напоследък - отбеляза Сал Урсо.

Излязоха от кабинета и се спуснаха по металното стълбище до цеха. На влизане бяха с шапки, нахлупени ниско над очите, и светли шлифери върху крещящи костюми, за да разберат ра­ботниците какви са - гангстери - и да не ги оглеждат много- много. Излязоха по същия начин. Ако някой ги бе разпознал от улиците на Ибор, несъмнено знаеше и за репутацията им, а това бе достатъчно да гарантира дружен пристъп на късогледство в цеха на консервната фабрика на покойния Келвин Бърегард.

ДЖО СЕДЕШЕ НА ВЕРАНДАТА на началник Фигис в Хайд Парк и разсеяно отваряше и затваряше капака на джобния ча­совник на баща си. Къщата представляваше класическа едно­етажна постройка, обрамчена от веранда, с артистични елемен­ти. Кафява с бели кантове. Началникът бе изградил верандата от широки дъски и бе подредил по нея тръстикови мебели и люлка, боядисана в бяло като кантовете по стените.

Фигис пристигна с колата си, слезе и тръгна по настланата с червени плочи пътека през идеално окосената морава.

- Какво те води в дома ми? - попита той.