Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Свали ръце, подаде му бутилката и двамата се отдалечиха от центъра на дансинга и продължиха да пият.

- Не ми пука за него - каза Джо. - Просто ми се иска да бе имало друг начин.

- Но нямаше.

Той кимна.

- И затова не съжалявам, че го направих. Просто съжалявам, че се случи.

Грасиела взе бутилката от ръцете му.

- Как би благодарил на човека, спасил живота ти, след като го е изложил на опасност?

- Как така го е изложил на опасност?

Тя избърса уста с кокалчета.

- Да, как?

Той я изгледа.

Тя разбра погледа му и се засмя.

- По друг начин, chico [3] Chico (исп.) - момче. - Б. пр. .

- Просто кажи „благодаря“.

Той взе бутилката от нея и отпи.

- Благодаря.

Джо направи тържествен поклон и се стовари в скута й. Тя изписка, шляпна го по главата и му помогна да се изправи. Двамата се разсмяха и задъхани отидоха със залитане до една маса.

- Никога няма да станем любовници - каза тя.

- Защо?

- Обичаме други хора.

- Моята е мъртва.

- Моят все едно е мъртъв.

- Аха.

Грасиела поклати глава няколко пъти, реакция от алкохола.

- Значи обичаме призраци.

- Да.

- Което прави и нас призраци.

- Пияна си - каза той.

Тя се засмя и го посочи с пръст.

- Ти си пиян.

- Спор няма.

- Няма да станем любовници.

- Вече го каза.

ПЪРВИЯ ПЪТ, когато се любиха в стаята й над кафенето, бе като автомобилна катастрофа. Мачкаха костите си, паднаха от леглото и събориха един стол, а когато той влезе в нея, тя заби зъби в рамото му и пусна кръв. Докато кръвта позасъхне, всич­ко бе приключило.

Втория път, половин час по-късно, тя поля гърдите му с ром и го облиза, а той й върна услугата. Не бързаха, опознаваха ритъма на другия. Тя забрани да се целуват, но и това последва твърдението и, че няма да станат любовници. Пробваха бавни и страстни целувки, целувки с хапане на устните, целувки, в които езиците им се докосваха.

Изненада го колко им бе приятно. През живота си Джо бе правил секс със седем жени, но бе правил любов, поне според своите разбирания за това определение, само с Ема. И докато с нея сексът винаги бе безразсъден и понякога вдъхновяващ, Ема винаги бе крила частица от себе си. Бе я улавял да го наблюда­ва, докато правеха секс. А след това винаги се отдръпваше още по-дълбоко в себе си.

Грасиела не си спестяваше нищо. Това доведе до голям риск от наранявания - скубеше му косата, стискаше врата му тол­кова силно с яките си от сгъване на пури ръце, че Джо почти се притесни да не го счупи, забиваше зъби в кожа, мускули и кости. Но това бе част от нейния начин да го обгърне, Да до­кара акта до границата на нещо, което за Джо приличаше на изчезване, сякаш на сутринта щяха да се събудят със слети тела.

Когато обаче се събуди на сутринта, се усмихна на глупава­та си идея. Грасиела спеше, легнала настрани, с гръб към него, с разчорлена коса, разсипана по възглавницата и таблата т леглото. Хрумна му да се измъкне, да грабне дрехите си и да изчезне преди неизбежния разговор за прекалено многото из­пит алкохол и размътено съзнание. Преди съжалението да се е загнездило окончателно. Вместо това обаче я целуна леко по рамото и тя бързо се обърна и се търкулна върху него. Джо реши, че съжалението ще почака до утре.

- ОТНОШЕНИЯТА НИ ще са чисто професионални - обясни му тя, докато закусваха в кафенето на долния етаж.

- Как така?

Джо отхапа залък препечена филия. Не можеше да спре да се усмихва като идиот.

- Ще задоволяваме тази... - Грасиела също се усмихна, дока­то търсеше подходящата дума - нужда един от друг, докато не настане момент...

- „Докато не настане момент“? Частният учител добре те е научил.

Тя се облегна назад.

- Английският ми е много добър.

- Съгласен съм. Като изключим, че вместо „в опасност“ тряб­ва да използваш „опасен“, наистина говориш без грешка.

Тя изправи гръб.

- Благодаря.

Идиотската усмивка не слизаше от лицето на Джо.

- Няма защо. Значи, ще задоволяваме нуждите си, хм, до­кога?

- Докато се върна в Куба при съпруга си.

- А аз?

- Какво ти?

Тя набоде с вилицата си парче пържено яйце.

- Ти ще се върнеш при съпруга си. А с мен какво ще стане?

- Ти ще си кралят на Тампа.

- Принц - поправи я той.

- Принц Джоузеф. Не звучи зле, но се опасявам, че не ти отива. А и принцовете не трябва ли да са благосклонни?

- За разлика от кого?

- От гангстер, който мисли само за себе си.

- И за бандата си.

- И за бандата си.

- Което си е вид благосклонност.