Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Дион кимна.

- Пробиха корпуса.

Високият прехвърли поглед върху Дион.

- Мамка му, бъчво, колко плати, за да минеш изпита по физи­ческо?

Ниският излезе от караулката, хванал небрежно под мишни­ца автомата с дулото надолу, и тръгна покрай камиона с полу­отворена уста, сякаш се надяваше, че ще завали.

Колегата му, който стоеше на вратата на камиона, каза:

- Зададох ти въпрос, дебелако.

- Дион се усмихна любезно.

- Петдесет кинта.

- Толкова ли плати?

- Аха - отвърна Дион.

- Тънко си минал. И на кого по-точно плати?

- Моля?

- Искам името и чина на човека, когото си подкупил.

- Сержант Броган. Защо? Да не искаш и ти да дойдеш при нас?

Високият примигна и им се усмихна хладно, но не каза нищо, след което усмивката му се изпари.

- Аз не приемам подкупи.

- Всичко е наред - обади се Джо, вече изнервен.

- Всичко е наред?

Джо кимна и устоя на изкушението да се усмихне като идиот и да му покаже колко мил може да бъде.

- Всичко е наред, знам.

Джо мълчеше.

- Знам, че всичко е наред - повтори високият. - Да не оста­нахте с впечатление, че имам нужда да ме уверявате?

Джо пак не отговори.

- Защото не е така.

Нещо тупна в ремаркето, високият потърси с поглед партньора си и когато отново обърна очи към Джо, той опря дулото на пистолета си в носа му.

Онзи събра очи, за да фокусира дулото, и задиша тежко. Дион слезе от камиона, заобиколи пазача и взе пистолета от колана му

- Човек със зъби като твоите не бива да посочва недостатъ­ците на другите - рече той. - Човек със зъби като твоите е най- добре да не си отваря устата.

- Да, сър - прошепна високият.

- Как се казваш?

- Пъркин, сър.

- Добре тогава, Пъркинсър, двамата с партньора ми ще ре­шим по-късно дали ще те оставим жив. Ако отсъдим в твоя пол­за, ще разбереш, тъй като няма да си мъртъв. В противен слу­чай, това ще ти е за урок да се държиш по-любезно. А сега вдигни шибаните си ръце зад врата.

От ремаркето на камиона слязоха гангстерите на Пескаторе - четирима на брой, с летни костюми и крещящи вра­товръзки. Те бутнаха пазача да тръгне пред тях, Сал Урсо опря в гърба му собствената му пушка, а пазачът запелтечи, че не иска да умре днес. След гангстерите слязоха кубинците, трий­сет души, повечето облечени с бели памучни панталони и бели ризи без копчета, които на Джо му заприличаха на пижами., Всички до един носеха пушки или пистолети. Един от тях държеше мачете, а друг бе извадил два големи ножа. Водеше ги Естебан. Той беше облечен с тъмнозелена куртка и панта­лони в същия цвят, което наведе Джо на мисълта, че това е предпочитаната униформа на революционерите от бананови­те републики. Естебан му кимна и мина с хората си през пор­тала на оръжейната, след което им нареди да обградят сграда­та отзад.

- Колко хора има вътре? - обърна се Джо към Пъркин.

- Четиринайсет.

- Защо са толкова малко?

- Средата на седмицата е. Ако бяхте дошли в събота или не­деля - в очите му се завърна злобното пламъче, - щяхте да видите вие.

- Не се и съмнявам - отвърна Джо и слезе от камиона. - В момента обаче, Пъркин, ще се задоволя и с теб.

ЕДИНСТВЕНИЯТ, КОЙТО СЕ ОПИТА да ги спре, когато видя въоръжени кубинци да нахлуват в коридорите на оръжейната, беше истински великан. Джо прецени, че е висок към два мет­ра. А може би и повече. Имаше огромна глава, масивна челюст и рамене като подпорни греди. Джо нареди на тримата пряко подчинени му кубинци да не стрелят. Въпреки това те стреля­ха. Но не уцелиха великана, който стоеше на пет метра от тях. Вместо това удариха друг кубинец, който се промъкваше зад великана.

Джо и Дион стояха точно зад кубинеца, когато го простреля­ха. Той се завъртя и се стовари пред тях като кегла за боулинг, а Джо изкрещя:

- Спрете стрелбата!

Дион завика на испански:

- Dejar de disparar! Dejar de disparar!

Кубинците спряха, но Джо не бе сигурен дали просто не пре­зареждат очуканите си стари пушки. Той сграбчи оръжието на простреляния кубинец за дулото и вдигна ръка тъкмо когато великанът се изправи от приведената си защитна поза, която бе заел, щом откриха огън срещу него. Джо го фрасна с пушката в главата, а великанът се блъсна в стената, след което се хвърли към него с размахани ръце. Джо обърна захвата и заби дръжка­та на пушката в носа на мъжа през размаханите му ръце. Чу пукването на черепа и скулата, докато дръжката се плъзваше по лицето му. Когато едрият мъжага се строполи на пода, Джо хвърли оръжието, извади белезници от джоба си и след като с Дион хванаха по една от китките му, закопча ръцете му зад гърба, докато гигантът дишаше на пресекулки, а кръвта му се сьбираше на локва по земята.