Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

- Сега ли? - попита той.

- Да, така би било най-добре - отвърна тя.

Джо я сграбчи за китката с лявата си ръка, заби пръстите на дясната в плътта на рамото й и остави следи от нокти надолу по ръката й. Когато стигна до лакътя, спря, защото имаше чувст­вото, че главата му е пълна със смачкани хартии.

Грасиела изскубна китка от хватката му и огледа драскоти­ните по ръката си.

- Трябва да изглеждат истински.

- На мен ми изглеждат съвсем истински.

Тя посочи бицепса си.

- Розови са. И свършват при лакътя. Трябва да кървят, глуп­чо, и да стигат докрай. Нали? Забрави ли?

- Не, разбира се - отвърна Джо. - Нали аз съставих плана.

- Тогава го изпълнявай - протегна тя ръка към него. - Забий нокти и дери.

Джо не бе съвсем сигурен, но му се стори, че чу от ремарке­то на камиона да долита смях. Той обви длан около бицепса и, стисна силно и ноктите му потънаха в бледите следи, които бе оставил преди малко. Грасиела не бе толкова смела, колкото се правеше. Очите й щяха да изхвръкнат от орбитите, а плътта и потреперваше.

- Мамка му, извинявай.

- Побързай.

Тя го прикова с поглед и той продължи надолу от вътрешната страна на ръката, събирайки под ноктите си кожа и оставяики след себе си дълбоки кървави бразди. Когато стигна до лакътя, тя изсъска и извъртя ръка, така че ноктите му стигнаха до китката и от другата страна.

Когато Джо я пусна, тя го зашлеви.

- Боже, да не мислиш, че ми е приятно.

- Така твърдиш ти.

Грасиела го зашлеви отново, този път през устата и по врата.

- Хей! Не мога да отида при пазачите с посинено лице.

- Тогава ме спри - отвърна тя и замахна отново.

Джо избегна удара, защото видя накъде посяга тя и тогава направи каквото се бяха споразумели - онова, което изглежда­ше много по-лесно на думи, отколкото на практика, докато не го бе ударила два пъти, за да му кипне кръвта. Опакото на ръката му посрещна бузата й с кокалчетата напред. От удара горната половина на тялото й се извъртя и косата й падна върху лицето. За миг Грасиела застина така, задъхана. Когато се обърна, ли­цето й бе почервеняло, а кожата около дясното й око потрепва­ше. Тя се изплю в храстите край шосето.

- Нататък ще се справя и сама - каза тя, без да го погледне.

Джо искаше да каже нещо, но не измисли нищо и се върна при камиона, където от пасажерската седалка го наблюдаваше Дион. Той отвори вратата, спря и се обърна към Грасиела.

- Никак не ми беше приятно.

- И въпреки това - отвърна тя и се изплю на пътя - го вклю­чи в плана си.

ПО ПЪТЯ Дион рече:

- И аз не обичам да ги удрям, но понякога жените те уважават само ако ги биеш.

- Не я ударих, защото си го просеше.

- Не, удари я, за да ти помогне да откраднеш автомати и кар­течници за приятелчетата от Острова на греха - Дион сви ра­мене. - Работата ни е гадна и се налага да правим гадории. Тя поиска от теб да откраднеш оръжията. И ти измисли как да го направиш.

- Още не сме ги откраднали - отвърна Джо.

ОТБИХА ОТ ПЪТЯ още веднъж, за да облече Джо униформа­та си. Дион потропа на стената между кабината и ремаркето и каза:

- Всички да кротуват като мишки, когато котката е наблизо.

Comprendel

От ремаркето долетя дружно „Si“, след което единственият звук, който се чуваше, беше досадното жужене на насекоми сред дърветата.

- Готов ли си? - попита Джо.

Дион удари по вратата.

- Че защо иначе ще ставам от леглото всяка сутрин, друже?

ОРЪЖЕЙНАТА НА НАЦИОНАЛНАТА ГВАРДИЯ се намираше в още незастроените покрайнини на Тампа в северния край на окръг Хилсбъро - сурова местност с цитрусови горички, блата, обрасли с кипариси, и поляни с метличина, изсъхнали като барут от жегата и само чакащи да пламнат и да задушат целия окръг с черен дим.

Портала охраняваха двама пазачи, единият въоръжен с колт 45-ти калибър, другият с автомат „Браунинг“ - точно оръжия­та, които бяха дошли да откраднат. Пазачът с пистолета беше висок и тромав с черна права коса и хлътнали бузи като на ста­рец или на младеж с развалени зъби. Момчето с автомата още имаше жълто около устата - косата му бе тъмнорижа, а по­гледът - безизразен. Лицето му бе обсипано с черни точки, ся­каш беше поръсено с черен пипер.

То нямаше да създава проблеми, но Джо се разтревожи за високия. В него имаше нещо прикрито и прекалено амбициозно. Гледа ги дълго, без да се интересува дали ги бави.

- Вас ли взривиха? - попита той и Джо видя, че както и предполагаше, зъбите му са кафяви и криви, няколко от тях килнати назад в устата като стари надгробни плочи в наводнен църковен двор.