Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Понякога сутрин, в зависимост кой от двамата слезеше пръв в казиното, другият му носеше кафе. Тази сутрин тя донесе ка­фето и двамата седнаха до един от прозорците в стаята му с изглед към Сколей Скуеър с раираните навеси и високи рек­ламни табла, тъкмо когато първите камионетки на млекарите забръмчаваха по Тремънт Роу. Пени му разказа как снощи една врачка й предсказала, че или ще умре млада, или ще стане последователка на Петдесятничеството в Канзас. Когато Джо я попита дали се страхува да умре млада, тя отвърна, че се стра­хува, но не и наполовина толкова, колкото от живота в Канзас.

След като Пени си тръгна, той я чу да говори с някого в кори­дора и в следващия миг на прага му се появи Тим Хики, обле­чен с разкопчана черна жилетка на тънки райета, панталони от същия плат и бяла риза с разкопчана яка и без вратовръзка, им бе слаб мускулест мъж с деликатна побеляла глава и тъжните безпомощни очи на свещеник в отделение за осъдени на смърт.

- Мистър Хики, сър.

- Добро утро, Джо - Тим отпи кафе от старомодна стъклена чаша, по която проблясваха утринните лъчи, отразени от пер­ваза на прозореца. - Онази банка в Питсфийлд?

- Какво за нея? - попита Джо.

- Човекът, с когото трябва да се видиш, идва тук всеки четвъртък, а през останалите вечери можеш да го намериш в заведението на Ъпам. Ще е поставил шапка върху бара от дяс- ната страна на чашата си. Той ще ти даде чертеж на сградата и пътя за бягство.

- Благодаря, мистър Хики.

Хики вдигна чаша.

- Още нещо... помниш ли крупието, за което говорихме ми­налия месец?

- Карл - отвърна Джо. - Помня го.

- Пак е почнал.

Карл Лаубнер, едно от крупиетата на масата за блекджек, бе дошъл от заведение, където се провеждаха уредени игри, и така и не успяха да го убедят тук да раздава честно, поне не и ако някой от играчите изглежда по-малко от 100 процента бял. Тъй че когато на масата седнеше италианец или грък, забрави. Карл магически вадеше десетки и аса за обърнати карти цяла нощ или поне докато мургавите господа не станеха от масата.

- Уволни го - нареди Хики. - Веднага щом се появи.

- Добре, сър.

- Тук не въртим подобни мръсни номера. Нали?

- Точно така, мистър Хики. Точно така.

- Би ли оправил и ротативка № 12? Нещо се е разтракала. Може и да държим честно казино, но не сме шибана благотво­рителна организация, нали, Джо?

Джо си каза, че не бива да забравя.

- Не, сър.

Тим Хики държеше едно от малкото честни казина в Бостън, поради което то бе и едно от най-популярните в града, особе­но сред сериозните играчи. Джо бе научил от Тим, че с манипулирани игри можеш да ошушкаш някой будала веднъж-дваж, най-много три пъти, преди да му дойде акълът в главата и да спре да играе. Тим не искаше да ошушква хората един-два пъти; той искаше да ги цеди до края на живота им. „Насърчавай ги да играят“, казваше той на Джо, „така ще си опразнят джобо­вете и ще ти благодарят, че си ги отървал от бремето на пари­те им.“

„Хората, които обслужваме“, повтаряше често Тим, „идват при нас нощем. Но ние живеем през нощта. Те просто я взимат под наем от нас. Това означава, че те идват да си играят в на­шия пясъчник, а ние изкарваме печалба от всяка песъчинка в него.“

Тим Хики бе един от най-умните хора, които Джо бе сре­щал. В началото на сухия режим, когато бандите в града бяха разпределени на етнически принцип - италианците общуваха само с италианци, евреите общуваха само с евреи, ирландци­те общуваха само с ирландци, - Хики общуваше с всички. Обе­дини се с Джанкарло Калабрезе, който ръководеше бандата на Пескаторе, докато старият Пескаторе лежеше в затвора, и заедно започнаха да продават карибски ром, докато всички останали продаваха уиски. Докато детройтските и нюйоркски­те банди влагаха сили основно да накарат всички останали да работят за тях в търговията с уиски, бандите на Хики и Пес­каторе завзеха пазара на захар и меласа. Суровината идваше най-вече от Куба, прекосяваше Флорида, биваше преобразу­вана в ром на американска територия и поемаше посред нощ към Източното крайбрежие, където се продаваше с 80 про­цента надценка.

Щом се върна от последното си пътуване до Тампа, Тим обсъ­ди с Джо несполучливия обир на склада за мебели в Южен Бостън. Той похвали Джо за съобразителността му да не нахлуе в сейфа („Така си предотвратил избухването на война“, рече Тим) и му каза, че щом разбере защо са им дали толкова опасно невярна информация, някой ще увисне от греда, висока олкото кулата на Митническата служба.