Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

- Бирата наистина не е чак толкова лоша - рече Джо и вдигна халбата. - Веднъж пих бира в една кръчма и се кълна, че...

- Голям си сладкодумник, а?

- Моля?

- Не съм ли права?

Джо реши да се престори на несправедливо обвинен.

- Не лъжа, госпожице. Но ще си вървя - той се изправи. - Колко ви дължа за първата бира?

- Двайсет цента.

Той постави монетите в протегнатата й ръка и тя ги прибра в джоба на мъжкия си панталон.

- Няма да го направиш.

- Моля? - попита той.

- Няма да си тръгнеш. Искаш да се впечатля от твърдението ти, че ще си вървиш, за да повярвам, че си искрен и да те помо­ля да останеш.

- Не - той облече палтото си. - Наистина си тръгвам.

Тя се облегна през бара.

- Ела насам.

Той поклати глава.

Тя го повика с пръст.

- Ела тук.

Джо премести два стола, които стояха на пътя му, и се наведе през бара.

- Виждаш ли онези момчета в ъгъла, на масата от бъчва?

Нямаше нужда да се обръща. Видя ги в мига, в който прекра­чи прага. По вида им съдеше, че са докери - имаха рамене като четирикрилни гардероби, ръце като канари и очи, които не ти трябва да срещаш.

- Да.

- Те са ми братовчеди. Забелязваш приликата, нали?

- Не.

Тя сви рамене.

- Знаеш ли с какво се занимават?

Устните им почти се докосваха и ако отвореха уста и подадя­ха езиците си, върховете им щяха да се срещнат.

- Нямам представа.

- Издирват хора като теб, които лъжат за хора на име Дини, и ги пребиват- тя приплъзна лакти напред и лицата им се при­ближиха още повече. - След което ги изхвърлят в реката.

Тръпки пропълзяха по тила на Джо.

- Интересна професия.

- По-добра е, отколкото да ограбват игри на покер, нали?

За миг Джо изгуби ума и дума.

- Хайде, кажи нещо остроумно - подкани го Ема Гулд. - На­пример за чорапа, който натика в устата ми. Искам да чуя нещо наперено и оригинално.

Джо замълча.

- И докато размишляваш, имай предвид, че в момента ни на­блюдават. Ако си подръпна това ухо, знаеш ли какво ще стане? Няма да стигнеш и до стълбите.

Джо погледна към ухото, което тя посочи с бързо извъртане на светлите си очи. Дясното. Приличаше на зрънце нахут, но по-меко. Зачуди се какво ли би било усещането да го засмуква с устни, щом отвори очи сутрин.

Джо погледна крадешком надолу към бара.

- А ако аз натисна този спусък?

Тя проследи погледа му и видя пистолета, който той бе по­ставил между тях.

- Тогава дори няма да успееш да посегнеш към ухото си - каза той.

Ема откъсна поглед от пистолета и го плъзна по ръката му така, че косъмчетата по кожата на Джо настръхнаха. Обходи с поглед гърдите му, гърлото, брадичката и когато срещна очите му, взорът й изглеждаше по-наситен и остър, огрян от някаква светлина, появила се на света векове преди цивилизацията.

- Свършвам работа в полунощ - рече тя.

ДЖ О ЖИВЕЕШЕ НА ПОСЛЕДНИЯ ЕТАЖ на пансион в Уест Енд, на няколко минути пеша от шумотевицата на Сколей Скуеър. Пансиона държеше бандата на Тим Хики, която отдав­на действаше в града, но през шестте години, откакто влезе в сила Осемнайсетата поправка [1] Поправка от 1919 г. на конституцията на САЩ, с която се забраняват производството, продажбата и транспортирането на алкохолни напит­ки. - Б. пр. , направо процъфтяваше.

На първия етаж обикновено настаняваха ирландци, току-що слезли от корабите, с жилави тела и кожени алпинки на крака­та. Едно от задълженията на Джо бе да ги посреща на приста­нището и да ги води в кухнята за бедни, собственост на Хики, където им даваха черен хляб, бяла супа и сиви картофи. След това ги водеше в пансиона, където ги настаняваха по трима в стаичка на чисти дюшеци, докато по-старите проститутки пе­ряха дрехите им в мазето. След около седмица, щом си възвърне­ха силите, изчистеха косите им от въшки и устата от развалени зъби, ги караха да подпишат картони за регистрация за гласу­ване и да обещаят, че ще подкрепят безрезервно кандидатите на Хики на следващите избори. После ги пускаха на улицата и им даваха имената и адресите на други имигранти от същите села и общини в Ирландия, на които можеше да се разчита, че веднага ще им намерят работа.

На втория етаж на пансиона, достъпен единствено през от­делен вход, се намираше казиното. На третия етаж се помеща­ваха проститутките. Джо живееше на четвъртия, в стая в дъно­то на коридора. На етажа имаше хубава баня, която той делеше с отседналите в пансиона богати играчи и с Пени Палумбо - перлата сред проститутките на Хики. Пени бе двайсет и пет годишна, но изглеждаше на седемнайсет, а косата й бе с цвета на огрян от слънцето буркан с мед. Един мъж се бе хвърлил от покрива заради нея; друг бе скочил от лодка; трети, вместо да се самоубие, уби друг мъж. Джо я харесваше горе-долу; бе пре­красна гледка за очите. Но ако лицето й изглеждаше на седемнайсетгодишна, то мозъкът й несъмнено бе като на десетгодишно дете. Доколкото Джо виждаше, единствените мисли, кои­то се въртяха в него, бяха три песни и смътна мечта да стане шивачка.