Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

От моста над един силоз в края на Макей Стрийт Джо, Дион, Грасиела и Естебан наблюдаваха кораба, закотвен на Седми кей. Избраха това място - десетина силоза, високи по двайсет метра, разположени близо един до друг, откъдето зърното бе изво­зено днес следобед от товарен кораб. На нощния пазач бе пла­тено и наредено да каже на полицаите, които щяха да го наме­рят на следващия ден, че са го нападнали и завързали испанци, след което Дион го фрасна два пъти с палка, за да изглежда нападението автентично.

Грасиела попита Джо какво мисли.

- За кое?

- Какви шансове имаме?

Грасиела пушеше дълга тънка пура. Издишаше кръгчета дим над перилата на окачения мост и се взираше в тях, докато отли­таха над водата.

- Честно ли? - попита Джо. - Почти никакви.

- Но планът е твой.

- И е най-добрият, който успях да измисля.

- На мен ми се струва добър.

- Това комплимент ли е?

Тя поклати глава, макар да му се стори, че устните й потреп­наха.

- Наблюдение е. Ако свириш добре на китара, ще го при­зная, но това не означава, че те харесвам.

- Защото те зяпах ли?

- Защото си арогантен.

- Ясно.

- Като всички американци.

- А кубинците какви са?

- Горди.

Джо се усмихна.

- Според вестниците, които чета напоследък, също така сте мързеливи, избухливи, неспособни да пестите пари и се държите детински.

- И според теб вярно ли е?

- Не - отвърна той. - Мисля, че да поставяш под общ знаме­нател цяла държава или цял народ е изключително глупаво.

Грасиела дръпна от пурата и се вгледа в него за миг. След това се обърна отново към кораба.

Светлините на пристанището багреха небето около себе си в светло, пепеливо червено. Отвъд канала градът спеше сред маранята. Далеч на хоризонта светкавици прорязваха тънки назъбени вени по кожата на света. Бледата им избухваща вне­запно светлина разкриваше набъбващи, тъмни като сливи об­лаци, събрани в далечината като вражеска армия. По едно вре­ме над главите им прелетя малък самолет - четири светлинки в небето, един малък мотор, на сто метра над тях, вероятно по съвсем законна причина, макар да бе трудно да си представи човек кой лети в три през нощта. Да не говорим, че за кратко­то време, което Джо бе прекарал в Тампа, се бе натъкнал на съвсем малко дейности, които биха могли да бъдат описани като законни.

- Искрен ли беше, когато каза на Мани, че не те интересува дали ще оживее?

Вече го виждаха как върви по кея към кораба с кутията за инструменти в ръка.

Джо облегна лакът на парапета.

- В общи линии.

- Как успява човек да стане толкова безсърдечен?

- Не е толкова трудно, колкото си мислиш - отвърна Джо.

Мани сиря пред трапа, където двама полицаи от Брегова ох­рана го посрещнаха. Вдигна ръце, докато един от тях го претърси, а другият отвори кутията. Полицаят претършува гор- ното отделение, извади го и го остави на земята.

- Ако всичко мине по план - каза Грасиела, - ти ще държиш цялата дистрибуция на ром в Тампа.

- Всъщност в половин Флорида - уточни Джо.

- Ще имаш голяма власт.

- Предполагам.

- Тогава арогантността ти ще достигне нови висини.

- Мога само да се надявам - отвърна Джо.

Полицаят приключи с претърсването на Мани и свали ръце, Но кoлегата му отиде при него и двамата се вгледаха в кутията с инструменти, започнаха да си шушукат нещо с приведени един към друг глави, а единият постави длан върху пистолета си 45- ти калибър.

Джо погледна към Дион и Естебан, застанали на парапета до него. Двамата бяха замръзнали, проточили вратове и прикова­ли погледи в кутията с инструменти.

Полицаите наредиха на Мани да отиде при тях. Той застана между двамата и също погледна надолу. Единият посочи, а Мани бръкна в кутията и извади две бутилки ром.

- Мамка му! - възкликна Грасиела. - Кой му каза да ги подкупва?

- Не съм аз - заяви Естебан.

- Нагажда се според ситуацията - каза Джо. - Страхотно! Този тип е невероятен.

Дион удари по парапета.

- Не съм му давал такива нареждания - рече Естебан.

- Аз изрично му казах да не импровизира. Бяхте там... - отвърна Джо.

- Взимат бутилките - прекъсна го Грасиела.

Джо присви очи и видя как двамата полицаи от Брегова ох­рана прибират по едно шише в джобовете си и се отдръпват настрани.

Мани затвори кутията с инструменти и изкачи трапа.

За миг на покрива се възцари тишина.

Тогава Дион каза:

- За момент имах чувството, че ще се насера.

- Тактиката на Мани подейства - рече Грасиела.

- Успя да се качи, но сега трябва да изпълни задачата и да слезе от кораба - каза Джо и погледна към часовника на баща си: точно 3 след полунощ.