Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Обсъждаха разположението на кораба. Мани бе ремонтирал двигателя, когато корабът бе акостирал в пристанището.

Дион попита защо флотът не е използвал собствени инже­нери.

- Използват - отвърна Мани. - Но ако успеят да намерят... ъ- especialista да прегледа тези стари мотори, винаги го правят. Корабът е на двайсет и пет години. Бил е предназначен за...

Той щракна пръсти и каза бързо нещо на испански на Гра­сиела.

- Луксозен лайнер - обясни тя на останалите.

- Да - потвърди Мани. Той отново й каза нещо на испански, цял параграф.

След като приключи, Грасиела им обясни, че военноморски­ят флот е купил кораба по време на Световната война и го е превърнал в болничен кораб. Неотдавна го пригодили за транс­портни превози с триста души екипаж.

- Къде се намира машинното отделение? - попита Джо. Мани отново отговори на Грасиела и тя преведе. Така всъщност разговорът вървеше много по-бързо.

- Най-долу на кърмата.

- Ако те повикат на кораба посред нощ, кой ще те посрещне? Мани понечи да отговори на Джо, но в следващия миг се обърна към Грасиела и й зададе въпрос.

- Полицията ли? - намръщи се тя.

Той поклати глава и пак й каза.

- А, ясно, si - отвърна тя и се обърна към Джо. - Има пред­вид военноморската полиция.

- Бреговата охрана - погледна Джо към Дион. - Следиш ли разговора?

- Дали го следя? Та аз преди теб разбирам какво казва.

- Значи минаваш през Брегова охрана и влизаш в машинно­то отделение. Къде е най-близката каюта?

- В другия край на палубата, един етаж по-горе - отвърна Мани.

- Значи единствените хора от екипажа наблизо са двамата механици, така ли?

- Да.

- И как ще ги разкараш от машинното?

Естебан се обади от прозореца:

- От сигурен източник знаем, че главният механик е пияни- Ца- Дори да влезе в машинното, за да провери как си е свършил Работата нашият човек, няма да се задържи дълго.

- А ако все пак остане? - попита Дион.

Естебан сви рамене.

- Ще се импровизира.

Джо поклати глава:

- Ние не импровизираме.

Мани изненада всички, когато бръкна в ботуша си и извади малък пистолет с един патрон и перлена дръжка.

- Аз ще се погрижа за него, ако не си тръгне.

Джо обърна очи с досада към Дион, който седеше по-близо да Мани.

Дион рече:

- Дай ми това - и грабна пистолета от ръката на Мани.

- Стрелял ли си някога? - попита го Джо. - Убивал ли си човек?

Мани се облегна назад на стола си.

- Не.

- Добре, защото няма да го направиш и тази нощ.

Дион хвърли оръжието на Джо, който го хвана и го вдигна пред очите на Мани.

- Не ме интересува кого ще убиеш - каза той и се зачуди дали говори истината, - но ако те претърсят, ще намерят оръ­жието. Тогава ще огледат много подробно кутията с инстру­ментите и ще открият бомбата. Знаеш ли каква е основната ти задача тази нощ, Мани? Да не се издъниш. Помисли си добре дали ще се справиш.

- Да - отвърна Мани. - Ще се справя.

- Ако главният механик остане в машинното, поправяш дви­гателя и си тръгваш.

Естебан се отдръпна от прозореца.

- Не!

- Да - рече Джо. - Това е държавна измяна. Разбираш ли? Не искам да ме хванат и да ме окошарят. Ако нещо се обърка, Мани, слизаш от кораба и после ще му мислим. В никакъв случай... Мани, погледни ме... в никакъв случай не импровизирай. Comprendel

Мани помисли и накрая кимна.

Джо посочи към бомбата в платнената чанта в краката си.

- Фитилът е много къс.

- Разбирам - Мани примигна заради капката пот, която се изтърколи от веждата му, и избърса чело с опакото на ръката си. - Изцяло съм посветен на тази задача.

Прекрасно, помисли си Джо, не само е дебел, но и се поти здраво.

- Оценявам го - отвърна той и за миг улови погледа на Гра­сиела, в който зърна същата тревога, която вероятно струеше и от неговите очи. - Но, Мани, трябва да си напълно посветен на това да изпълниш задачата и да слезеш жив от кораба. Не го казвам, защото съм страшно добър и ме е грижа за теб. Не съм добър и не ме е грижа. Но ако загинеш и те идентифицират като кубинец, планът ни пропада.

Мани се наведе напред с пура между пръстите, дебела като дръжка на чук.

- Искам народът ми да е свободен, Мачадо да умре и САЩ да оставят страната ни на мира. Ожених се втори път, мистър Кофлин, имам три деца, най-голямото от които е на шест години. Достатъчно съм зрял, за да предпочета да живея със сведена глава, отколкото да загина геройски.

Джо му се усмихна признателно.

- Значи ти си човекът, който ни трябва, за да вкараме бомба­та на кораба.

КОРАБЪТ „МЪРСИ“ тежеше десет хиляди тона. Беше дълъг 120 метра, широк - 15 метра, имаше вертикално издигащ се нос, два комина и две мачти. Гротмачтата бе увенчана с гнездо, което според Джо отиваше на кораб от отдавна отминали вре­мена, когато пирати кръстосвали моретата. Върху комините бяха боядисани два избелели кръста, което заедно с бялата боя потвърждаваше миналото на кораба като болничен. Плавател­ният съд изглеждаше остарял и амортизиран, но белият му корпус сияеше на фона на черната вода и нощното небе.