Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

- Ти ли си правил снимките в коридора?

- Повечето от тях.

- Има ли нещо, което да не умееш, Естебан?

Естебан свали ръка от коляното на Грасиела и се облегна назад.

- Запознат ли сте с политическата обстановка в Куба, мистър Кофлин?

- Не, а и няма нужда да се информирам. Това няма да ми помогне да си свърша работата.

Естебан кръстоса глезени.

- А какво знаеш за Никарагуа?

- Преди няколко години потушихме някакво въстание там, доколкото си спомням.

- Именно там ще отидат оръжията - каза Грасиела. - И не беше въстание. Вашата страна окупира тяхната, точно както окупира и моята, когато си го науми.

- Сърдете се на договорките след Испано-американската вой­на.

Грасиела повдигна вежда.

- Образован гангстер?

- Не съм гангстер, а човек извън закона - отвърна Джо, ма­кар вече да не бе сигурен в това. - А и на мястото, където пре­карах последните две години, нямах кой знае какви занимания, освен да чета. Тъй че бихте ли ми обяснили защо американски­ят флот прекарва оръжия за Никарагуа?

- Откриха военна академия там - обясни Естебан. - За да обучат армиите и полицията на Никарагуа, Гватемала и Панама как най-добре да държат селяните на мястото им.

- Значи ще откраднете оръжия от американския флот и ще дадете на никарагуанските бунтовници, така ли? - попита Джо.

- Бунтовете в Никарагуа не ме интересуват - отвърна Естебан.

- Значи ще въоръжавате кубински бунтовници.

Естебан кимна.

- Херардо Мачадо не е президент, а обикновен крадец с оръ­жие в ръка.

- Значи ще крадете от нашата войска, за да свалите вашата войска?

Естебан кимна леко.

Грасиела попита:

- Това притеснява ли ви?

- Хич не ми дреме - отвърна Джо и погледна към Дион. - Теб притеснява ли те?

Дион се обърна към Грасиела:

- Хрумвало ли ви е, че ако народът ви можеше да се контро­лира и си избере лидер, който да не ви обере пет минути след клетвата си, нямаше непрекъснато да ви окупираме, нали?

Грасиела го прикова със сух поглед.

- Хрумвало ми е, че ако нямахме доходоносни посеви, които да искате за себе си, нямаше и да чуете за Куба.

Дион погледна към Джо.

- Какво ме интересува всъщност? Да чуем плана.

Джо се обърна към Естебан:

- Имате план, нали?

За пръв път в погледа на Естебан пробягна обида.

- Имаме човек, който ще е на кораба довечера. Той ще пре­дизвика суматоха в предната част и...

- Каква суматоха? - попита Дион.

- Пожар. Когато отидат да го потушат, ще слезем в трюма и изнесем оръжията.

- Трюмът ще е заключен.

Естебан се усмихна уверено.

- За тази цел имаме резачки.

- Виждал ли си ключалката?

- Описаха ми я.

Дион се приведе напред.

- Но не знаете от какъв материал е направена. Може да е твърде здрава за твоите резачки.

- Тогава ще я простреляме.

- Което ще привлече вниманието на хората, които потуша­ват пожара - отвърна Джо. - А има и голяма вероятност някой да загине от рикоширал куршум.

- Ще действаме бързо.

- Колко бързо може да се действа с шейсет сандъка пушки и гранати?

- Разполагаме с трийсет души. Ще имаме още трийсет, ако вие ги осигурите.

- Те ще имат триста - отбеляза Джо.

- Но няма да имат триста кубинци. Американските войници се бият за слава. Кубинците се бият за страната си.

- Боже - въздъхна Джо.

Усмивката на Естебан стана още по-самодоволна.

- Съмняваш се в нашата смелост ли?

- Не, съмнявам се във вашата интелигентност - отвърна Джо.

- Не ме е страх да умра - заяви Естебан.

- Но мен ме е страх - Джо запали цигара. - А и да не се страхувах, бих предпочел да умра заради нещо по-основател­но. Нужни са двама души, за да вдигнат един сандък. С шейсет човека това означава, че ще трябва да се върнат и втори път на горящия кораб. И мислиш, че е осъществимо?

- Разбрахме за кораба едва преди два дни - рече Грасиела. - Ако разполагахме с повече време, щяхме да намерим повече хора и да съставим по-добър план, но корабът заминава утре.

- Не е задължително - каза Джо.

- Какво имате предвид?

- Казахте, че можете да внедрите свой човек на кораба, нали!

- Защо?

- Боже, защото те питам, Естебан. Имате ли свой човек сред екипажа?

- Да - отвърна Грасиела.

- Каква длъжност заема?

- Работи в машинното отделение.

- И какво ще направи той?

- Ще предизвика повреда в мотора.

- Значи външният ви човек е механик?

И двамата кимнаха.

- Ще отиде да поправи двигателя, ще запали пожар и вие ще нахлуете в трюма.

- Да - каза Естебан.

- Планът никак не е лош - заяви Джо.