Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

- А приятели ми казаха, че Гари Л. Смит е бил видян за по­следно да се качва на Крайбрежния експрес с жена си в един вагон и любовницата си в друг. Разправят, че багажът му бил огромен и като че ли набързо събран.

- Понякога смяната на пейзажа дава на човек нов поглед към живота - отбеляза Джо.

- Такъв ли е случаят с вас? - попита Ивелия. - Дойдохте в Ибор, за да започнете нов живот ли?

- Дойдох тук, за да рафинирам, дестилирам и разпространя­вам ром. Но ще ми е трудно да го постигна с нередовни достав­ки на суровина.

- Нямаме власт върху всяко корабче, митнически служител и пристанищен док - отвърна Естебан.

- Напротив.

- Нямаме власт върху приливите.

- Не приливите забавят лодките, пътуващи за Маями.

- Нямам нищо общо с лодките за Маями.

- Знам - кимна Джо. - За тях отговаря Нестор Фамоза. И то увери сътрудниците ми, че морето това лято е спокойно и предвидимо. Доколкото разбрах, Нестор Фамоза държи на думата си

- И така намеквате, че аз не държа - Естебан им наля по още една чаша ром. - Споменавате името на сеньор Фамоза, за да се притесня, че той може да поеме моите канали, ако с вас не се погодим.

Джо взе чашата си от масата и отпи.

- Споменах за Фамоза, боже, този ром е безупречен, за да илюстрирам твърдението, че това лято морето е спокойно. Не­обичайно спокойно за сезона, доколкото разбрах. Нямам задни мисли и не увъртам. Питайте Гари Л. Смит. Искам да прескоча посредниците по веригата и да работя директно с вас. Ще купу­вам всичката ви меласа и захар. Предлагам ви също така да съфинансирам изграждането на по-добра спиртоварна от оне­зи, които угояват плъховете по Седмо Авеню. Не просто на­следих задълженията на покойния Лу Ормино, наследих и град­ските съветници, ченгетата и съдиите, на които е плащал. Мно­го от тях не искат да имат нищо общо с вас, защото сте кубин- ци, независимо от аристократичния ви произход. Но чрез мен можете да получите достъп до тях.

- Мистър Кофлин, единствената причина Лу Ормино да има­ше достъп до въпросните съдии и полицаи бе заради обществе­ния имидж на сеньор Смит. Тези хора не само ще откажат да правят бизнес с кубинци, но ще откажат да работят и с итали­анците. За тях всички сме латиноси - мургави кучета, които стават за тежка работа, но не и за друго.

- Добре, че съм ирландец - каза Джо. - Разбрах, че познава­те лице на име Артуро Торес.

Естебан повдигна вежди.

- Чух, че днес следобед са го депортирали - продължи Джо.

- И аз чух същото - отвърна Естебан.

Джо кимна.

- Като жест на добра воля, Артуро бе пуснат от ареста преди около час и вече сигурно е пристигнал тук.

За миг издълженото лице на Ивелия се издължи още повече от изненада, дори от задоволство. Тя погледна крадешком към Естебан и той кимна. Ивелия заобиколи бюрото и вдигна теле­фона. Докато чакаха, продължиха да пият ром.

Ивелия затвори и се върна на мястото си.

- Долу на бара е.

Естебан се облегна на стола си и протегна ръце напред, без да сваля очи от Джо.

- Предполагам искате да разполагате еднолично с нашата меласа.

- Не еднолично - отвърна Джо. - Но можете да я продавате на Бялата организация или всички, свързани с тях производи­тели. Дребните производители, които не отговарят пред тях или пред нас, могат да продължат работа. Все някога ще ги привле­чем в лоното си.

- И в замяна аз ще получа достъп до политиците и полицаи­те ви.

- И до съдиите - кимна Джо. - Не само до тези, с които има­ме връзки в момента, но и до онези, които ще спечелим на своя страна в бъдеще.

- Съдията, с когото сте се срещнали днес, е назначен от фе­дералното правителство.

- И има три деца от негърка в Окла, за които съпругата му и Хърбърт Хувър ще се изненадат да научат.

Естебан хвърли продължителен поглед към сестра си, преди да се обърне обратно към Джо.

- Албърт Уайт е добър клиент. Работим с него от известно време.

- От две години - уточни Джо. - Откакто някой преряза гърлото на Клайв Грийн в склад на Източна Двайсет и четвърта улица.

Естебан повдигна вежди.

- Лежах в затвора от март 1927-ма, сеньор Суарес. Нямах друга работа, освен да се подготвя. Може ли Албърт Уайт да ви предложи онова, което аз ви предлагам?

- Не - призна Естебан. - Но ако го отрежа, ще се разрази война, която не мога да си позволя. Просто не мога. Ще ми да се бях срещнал с вас преди две години.

- Е, сега се срещнахме. Предложих ви съдии, полицаи, поли­тици и централизиран модел на производство, чрез който да делим равно печалбата. Отстраних двете най-слаби звена в ор­ганизацията си и се погрижих най-добрият ви готвач да не бъде депортиран. Направих го, за да обмислите дали да не вдигнете ембаргото си върху сделките на Пескаторе в Ибор, защото ми се стори, че ни давате знак. Тук съм, за да ви кажа, че разбрах сигнала ви. И ако ми кажете от какво се нуждаете, аз ще ви го осигуря. Но и вие на свой ред трябва да ми дадете онова, което искам.