Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

- Естебан - продължи Дион - е собственик на многобройни фирми, тук и в Куба. Млад човек е, много по-малък от сестра е Умен. Баща му е работил със самия Ибор, когато...

- Чакай малко, кварталът е кръстен на някакъв човек ли?

- Да, на Висенте Ибор. Бил производител на пури.

- Ето това вече е власт - каза Джо, загледан през прозореца в квартал Ибор на изток, прекрасен отдалеч, който отново му напомни за Ню Орлиънс, само че в много по-малък мащаб.

- Не знам. Град Кофлин? - Дион поклати глава. - Някак си не звучи добре.

- Прав си - съгласи се Джо. - Но какво ще кажеш за окръг Кофлин?

Дион се изкиска.

- Знаеш ли какво? Никак не е зле.

- Звучи приятно, нали?

- С колко номера се увеличи размерът на шапката ти, докато беше в затвора?

- Щом не искаш да дадеш воля на въображението си.

- А какво ще кажеш за държавата Кофлин. О, не, чакай, кон­тинента Кофлин.

Двамата се разсмяха, Дион дори удари по волана и Джо с изненада осъзна колко много му бе липсвал приятелят и как ще му се къса сърцето, ако се наложи да даде заповед за убийство­то му в края на седмицата.

Дион продължи по Джеферсън Стрийт към съда и държав­ните институции. Натъкнаха се на задръстване и жегата отно­во надвисна над колата.

- Каква е следващата точка в плана? - попита Джо.

- Хероин ли искаш? Морфин? Кокаин?

Джо поклати глава.

- Не, отказах ги заради великите пости.

- Е, ако някога искаш да се закачиш, трябва да дойдеш точно тук, друже. Тампа, Флорида - средището на наркотиците за целия Юг.

- От Търговската камара знаят ли?

- Да, и са много вкиснати. Както и да е, причината да повдигна на въпроса е...

- О, вече има причини - прекъсна го Джо.

- От време на време.

- Тогава казвайте, господине.

- Един от хората на Естебан, Артуро Торес, бе задържан ми­налата седмица с кокаин. Както друг път, щеше да излезе само половин час след ареста, но в момента наоколо души група фе­дерални агенти. Данъчните дойдоха на юг в началото на лятото с няколко съдии и стана напечено. Ще депортират Артуро.

- И защо ни интересува тази история?

- Той е най-добрият готвач на Естебан. В Ибор бутилка ром с инициалите на Торес върху тапата върви на двойно по-висока цена.

- Кога ще го депортират?

- След около два часа.

Джо постави шапка върху лицето си и отпусна рамене. Из­веднъж се почувства изтощен от дългото пътуване с влака, от жегата, от мисленето, от зашеметяващото множество богати бели хора със скъпи бели дрехи.

- Събуди ме, като пристигнем.

СЛЕД КАТО СЕ СРЕЩНАХА със съдията, излязоха от съда и отидоха да се обадят на Ървинг Фигис - началник на полицията в Тампа.

Главното управление се намираше на ъгъла на улиците „Фло­рида“ и „Джаксън“ и Джо вече се бе ориентирал достатъчно, за Да осъзнае, че ще трябва да преминава оттам всеки ден от хотела на път за работа в Ибор. В това отношение ченгетата бяха Като монахините - показваха ти ясно, че винаги те наблюдават.

- Помоли ти да отидеш - обясни Дион, докато изкачваха стълбите към управлението, - за да не се налага той да идва при теб.

- Що за човек е?

- Ченге е, значи е кретен. Иначе е свестен тип.

В кабинета си Фитис бе обграден от снимки на трима души - съпруга, син и дъщеря. И тримата имаха гъсти червеникавокафяви коси и бяха забележително красиви. Кожата на децата бе толкова гладка, че сякаш я бяха мили ангели. Началникът стис­на ръка на Джо, погледна го право в очите и го покани да седне. Ървинг Фигис не бе висок, нито едър и мускулест. Той бе слаб, сравнително дребен и прошарената му коса бе ниско подстри­гана. Приличаше на човек, който ще се отнесе добре с теб, ако и ти му засвидетелстваш същото, но ще стовари ада върху гла­вата ти, ако го правиш на глупак.

- Нямам намерение да ви обиждам, като ви питам за естест­вото на бизнеса ви - каза той. - Тъй че, надявам се и вие няма да ме обидите, като ме лъжете. Справедливо ли ви се струва?

Джо кимна.

- Вярно ли е, че сте син на капитан от полицията?

Джо кимна.

- Да, сър.

- Значи разбирате.

- Моля, сър?

- Ние с вас - посочи Фигис първо към своите гърди, след това към Джо - живеем така. Но всичко останало - той помаха към многобройните снимки - го правим за тях.

Джо кимна отново.

- И двете никога не бива да се смесват.

Началник Фигис се усмихна.

- Чух, че сте и образован - той погледна за миг към Дион. - Във вашия занаят това рядко се среща.

- Както и във вашия - отвърна Дион.

Фигис се усмихна и козирува в знак на съгласие. Той прико­ва Джо с благ поглед.