Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

”Мили боже“, помисли си той, „имам отчаяна нужда от жена.“

Той отново се приведе напред.

- Има ли семейство?

- Кой?

- Той.

- Лу ли? Да, имаше - Дион се намръщи. - Защо питаш?

- Просто се чудя.

- И пред тях сигурно си е рязал ноктите. Ще са доволни, че е не трябва да метат след него.

Интеркомът върху бюрото на секретарката избръмча и тънко гласче каза:

- Госпожице Роу, поканете момчетата.

Джо и Дион станаха.

- Момчетата - каза Дион.

- Момчетата - потвърди Джо, оправи ръкавелите си и при­глади коса.

Гари Л. Смит имаше зъби, дребни като царевични зърна и почти толкова жълти. Той им се усмихна, щом влязоха в каби­нета му и госпожица Роу затвори вратата след тях, но не стана, а и не вложи кой знае колко в усмивката. Зад бюрото дървените щори спираха по-голямата част от слънчевите лъчи над Запад­на Тампа, но все пак пропускаха достатъчно, че да придадат на стаята сияние с цвят на бърбън. Смит бе облечен като джентълмен от Юга - бял костюм, бяла риза и черна вра­товръзка. Проследи ги как сядат със слисан поглед, което Джо разчете като страх.

- Значи вие сте новите открития на Мазо - Смит побутна кутия с пури към тях. - Почерпете се. Най-добрите пури в града.

Дион изсумтя.

Джо отказа с жест пурата, но Дион си взе четири, прибра три в джоба си и отхапа края на четвъртата. Изплю го в ръка и го остави в края на плота.

- Какво ви води насам?

- Помолиха ме да отговарям за делата на Лу Ормино за изве­стено време.

- Но не за постоянно - каза Смит и запали пурата си.

- Кое не е за постоянно?

- Вие няма да сте постоянният заместник на Лу. Само го спо­менавам, защото хората тук обичат да работят с хора, които познават, а вие не сте такъв. Без да се засягате.

- И кого в организацията предлагате?

Смит се замисли.

- Рики Позета.

Дион поклати глава.

- Позета не може да завърже и куче за пожарен кран.

- Тогава Делмор Сиърс.

- И той е идиот.

- Добре тогава, аз ще се заема.

- Идеята не е лоша - рече Джо.

Гари Л. Смит разпери ръце.

- Само ако мислите, че съм подходящ.

- Възможно е, но първо искаме да знаем защо последните три доставки бяха ударени.

- Онези, които пътуваха на север ли?

Джо кимна.

- Лош късмет - отвърна Смит. - Това е най-добрият отговор, който мога да дам. Случват се такива неща.

- Тогава защо не промените маршрутите?

Смит извади химикалка и надраска нещо на лист хартия.

- Това е добра идея, нали, мистър Кофлин?

Джо кимна.

- Чудесна идея. Непременно ще помисля върху нея.

Джо го наблюдава няколко секунди как пуши на фона на раз­сеяната светлина, проникваща през щорите и разстилаща се над главата му, гледа го, докато Смит като че ли се смути.

- Защо курсовете на лодките са толкова нередовни?

- О, заради кубинците - отвърна веднага Смит. - Това не зависи от нас.

- Преди два месеца - каза Дион - сте получили четиринайсет доставки за една седмица. Три седмици по-късно са пристигнали пет, а миналата седмица - нито една.

- Тук да не бъркаме цимент? - попита Гари Л. Смит. - Смесваш една трета вода и винаги получаваш една и съща консистенция. Има множество доставчици, всеки със своя график, чиито снабдител на захар може да е в стачка. Или пък капитана лодката може да се разболее.

- Тогава търсите друг снабдител - каза Джо.

- Не е толкова просто.

- Защо?

Смит го изгледа отегчено, сякаш го молеха да обясни на кот­ка принципа на работа на самолет.

- Защото всички са рекетирани от една и съща група.

Джо извади бележник от джоба си и го отвори.

- Говорите за фамилия Суарес, нали?

Смит хвърли подозрителен поглед към бележника.

- Да. Държат „Тропикале“ на Седмо Авеню.

- Значи те са единственият снабдител.

- Не, нали току-що ви обясних.

- Какво? - изгледа го Джо с присвити очи.

- Те наистина ни снабдяват с част от суровината, но има и други. Работя например и с един тип на име Ернесто. Старецът има дървена ръка, представяте ли си...

- Щом всички останали снабдители се отчитат пред един снаб­дител, то значи той е единственият снабдител. Той определя цените и всички останали ги спазват, нали?

Смит въздъхна раздразнено.

- Предполагам.

- Как така „предполагате“?

- Не е толкова просто.

- Защо?

Джо чакаше. Дион чакаше. Смит запали угасналата си пура.

- Има и други снабдители. Те имат лодки...

- Те са подизпълнители - прекъсна го Джо. - Само толкова.

- Аз искам да работя директно със снабдителя. Ще трябва да се срещнем със Суарес възможно най-скоро.