Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Жегата явно забавяше реакциите му, защото жената го уло­ви, че я зяпа - нещо, в което никога не го хващаха у дома. Но мулатката - или някакъв вид негърка, не можеше да прецени, но кожата й бе тъмна, тъмна като мед, - го погледна укорител­но и продължи по пътя си. Може би се дължеше на жегата или пък на двете години в затвора, но Джо не можеше да откъсне очи от начина, по който тя се поклащаше под тънката рокля. Бедрата й се повдигаха и спускаха със същия провлачен ритъм, като задника й, сякаш мелодично всички кости и мускули на гърба й свиреха концерта на тялото. Боже, помисли си твърде дълго бях затворен. Черната й къдрава коса бе пристегната на кок на тила, но по врата й се спускаше един изплъзнал се кичур. Тя се обърна и му хвърли свиреп поглед. Джо сведе очи преди погледът да го достигне и се почувства като деветгодишен хлапак, хванат да дърпа плитките на момиче в училищ­ния двор. И тогава се замисли от какво толкова има да се сра­мува. Жената все пак се бе обърнала, нали?

Когато отново вдигна очи, тя се бе изгубила сред тълпата в другия край на перона. „Не се страхувай от мен“, искаше му се да й каже. „Ти никога няма да разбиеш сърцето ми, нито аз тво­ето. Вече приключих с тези работи.“

През последните две години Джо не само се бе примирил с мисълта, че Ема е мъртва, но и с тази, че повече никога няма да се влюби. Някой ден можеше и да се ожени, но бракът му щеше да бъде разумен договор, чрез който да се издигне в професия­та си и да се сдобие с наследници. Думата му харесваше - на­следници. (Мъжете от работническата класа имаха синове. Ус­пелите мъже имаха наследници.) Междувременно щеше да раз­чита на проститутки. Може жената, която го изгледа възмуте­но, да бе курва, която се прави на „благочестива“. В такъв слу­чай, със сигурност би я пробвал - красива развратна мулатка, подходяща за криминален принц.

Когато носачът остави чантите на Джо в краката му, Джо му даде бакшиш под формата на банкноти, вече плувнали във вода като всичко останало. Бяха му казали, че някой ще го посрещне на гарата, но не му бе хрумнало да попита как ще го познае. Той се завъртя и се огледа за мъж с достатъчно съмнителен вид, но вместо това зърна как мулатката се връща обратно по Перона към него. Още един кичур се бе изплъзнал на слепоочи­ето и и тя го отлепи от бузата си със свободната си ръка. Другата бе увита около лакътя на латиноамериканец със сламена шапка, бежови копринени панталони с ръб и бяла риза без яка, 3акопчана догоре. Въпреки жегата лицето на мъжа бе сухо, както и ризата, дори на мястото, където копчетата стягаха адамовата му ябълка. Движеше се със същото елегантно поклащане като жената; долавяше се в прасците и глезените му, макар самите му стъпки да бяха отсечени.

Двамата минаха покрай Джо и той ги чу да разговарят на испански - думите ромоляха от устата им бързо и леко, а жена­та хвърли към Джо толкова бърз поглед, че той се усъмни дали не си е въобразил. Мъжът посочи надолу по перона и каза бързо нещо на испански, след което двамата се изкикотиха и го под­минаха.

Джо тъкмо се обърна, за да потърси отново с поглед човека, който трябваше да го вземе, когато някой направи буквално точно това - вдигна го от земята сякаш тежеше не повече от торба с дрехи за пране. През кръста го държаха две мускулести ръце и наоколо се носеше позната воня на лук и одеколон „Араб­ски шейх“.

Оставиха го обратно на земята и щом се обърна, се озова лице в лице със стария си приятел, когото не бе виждал от онзи ужасен ден в Питсфийлд.

- Дион.

Пълният преди Дион сега изглеждаше снажен. Носеше кос­тюм с цвят на шампанско на тънки бели райета и с двуредно закопчаване. Яката на светлолилавата му риза бе бяла и кон­трастираше с кървавочервената вратовръзка На черни райета. Обувките му, в черно и бяло, бяха завързани до глезените. Ако помолеха полусляп старец да познае от сто метра разстояние кой е гангстерът на перона, той веднага щеше да посочи с тре­перещ пръст Дион.

- Джоузеф - каза Дион официално.

В следващия миг обаче сериозното му изражение преля в широка усмивка и той отново вдигна Джо, този път с лице към себе си и го прегърна така здраво, че Джо се уплаши да не му счупи гръбнака.

- Моите съболезнования за баща ти - прошепна той.

- Моите съболезнования за брат ти.

- Благодаря - отвърна Дион със странна ведрина в гласа. -И всичко това заради консерви с шунка.

Той остави Джо на земята и се усмихна.

- Щях да му купя цели прасета.

Двамата тръгнаха по перона в жегата.