Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Очите на Мазо се стрелнаха за миг, но после той продължи да разтрива гърлото си.

Джо кимна:

- Инфаркт. Виня себе си - той подритна Мазо по обувката й старецът се стресна достатъчно, че да стисне здраво парапета с две ръце. Джо се усмихна. - Обвинявам и теб обаче. Много те виня.

- Убий ме тогава - рече Мазо, но някак си примирено. Той погледна през рамо към Джо.

- Такива нареждания имам.

- Кой го поръча?

- Лоусън - отвърна Джо. - Долу те чака цял отряд - Базил Чигис, Покаски, всички касапи на Емил. А твоите хора? Налдо и Хипо? - Джо поклати глава. - Със сигурност вече са ги обезвредили. В подножието на стълбите те чака цяла хайка, в слу­чай че аз се издъня.

Частица от старото пренебрежение се завърна в изражение­то на Мазо.

- Да не мислиш, че ще те оставят жив?

Джо бе мислил много по този въпрос.

- Вероятно. Твоята война отнесе много хора в гроба. Не ос­танахме много, които да умеем едновременно да напишем правилно „дъвка“ и да я дъвчем. Освен това познавам Албърт. Имахме нещо общо. Мисля, че това е неговият начин да ми предложи мир - убий Мазо и се върни в лоното ми.

- И защо не го направи?

- Защото не искам да те убивам.

- Нима?

Джо поклати глава:

- Искам да съсипя Албърт.

- Да го убиеш?

- Не знам, но със сигурност ще го съсипя.

Мазо бръкна в джоба си за френските цигари. Извади една и я запали все още задъхан. Накрая погледна Джо в очите и кимна.

- Имаш благословията ми в това си начинание.

- Не се нуждая от благословията ти.

- Няма да те разубеждавам - каза Мазо, - но винаги съм бил на мнението, че от отмъщението не се печели особено.

- Не го правя за печалба.

Всичко в живота на човек се свежда до печалбата. Или до наследството - Мазо вдигна очи към небето и после пак погледна към Джо. - Е, как ще слезем живи от тук?

- Някой от пазачите в кулата да ти е изцяло верен?

- Онзи точно над нас - отвърна Мазо. - Другите двама са верни на парите.

- Може ли твоят човек да се свърже с пазачите вътре и да ги изпрати да обкръжат хората на Лоусън още сега?

Мазо поклати глава.

- Дори само един пазач да се приближи до Лоусън, хората му долу веднага ще разберат и ще нахлуят тук.

- Мамка му - Джо издиша бавно и се огледа. - Тогава да го направим по мръсния начин.

ДОКАТО МАЗО РАЗГОВАРЯШЕ с пазача в кулата, Джо се върна до капака в стената. Ако щеше да умира, сега вероятно бе моментът. Не можеше да се отърси от подозрението, че все­ки момент куршум ще прониже мозъка му или ще се забие в гръбнака му.

Погледна надолу към пътя, по който бе дошъл. Мазо се бе тръпнал встрани от пътеката и сега се виждаха само сгъстява­щият се мрак и наблюдателните кули. Нямаше звезди, нито луна, само тъмнина.

Той отвори капака и се провикна:

- Готово.

- Ранен ли си? - провикна се отдолу Базил Чигис.

- Не, но ми трябват чисти дрехи.

Някой се изкиска в тъмното.

- Хайде, слизай.

- Ти се качи, трябва да изнесем трупа.

- Може да...

- Сигналът се дава с дясна ръка, с вдигнати показалец и среден пръст. Ако на някой от хората ти му липсват тези пръста, да не идва.

Джо се отдръпна от вратата преди Базил да възрази.

След около минута чу как първият се качва. Мъжът подаае ръка от дупката с вдигнати два пръста, както Джо бе наредил.

Прожекторът от кулата освети ръката, премина нататък и пак се върна върху нея.

- Чисто е - каза Джо.

Покаски - онзи, който бе изгорил семейството си, подаде вни­мателно глава и се огледа.

- Побързай - подкани го Джо. - И кажи на останалите да идват. Ще ни трябват още двама, за да го смъкнем. Трупът тежи, а ребрата ми са счупени.

Покаски се усмихна.

- Нали не беше ранен.

- Не и смъртно - отвърна Джо. - Хайде.

Покаски се наведе през дупката и се провикна:

- Да дойдат още двама.

Базил Чигис последва Покаски, а след него излезе дребен мъж със заешка устна. Джо си спомни, че някой му го бе посо­чил в столовата - Елдън Дъглас, - но не помнеше за какво престъпление лежи.

- Къде е тялото? - попита Базил Чигис.

Джо посочи.

- Хайде да...

Светлината заля Базил миг преди куршумът да влезе през тила и да излезе през средата на лицето му, като отнесе и носа със себе си. Последното, което направи Покаски на този свят, бе да примигне. След това в гърлото му зейна рана и кожата се развя като врата, когато от нея шурна червена струя, а Покаски падна по гръб с конвулсивно свиващи се крака. Елдън Дъглас скочи към входа за стълбите, но третият куршум на пазача от кулата разби черепа му като парен чук. Той падна отдясно на капака с липсващо теме.