Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Джо се опита да намери подходящите думи. Накрая се спря на няколко, които му се сториха по-адекватни от другите.

- С мен тя започна да се променя, започна да ми показва част от себе си, която не показваше на света. Не знам, някак си да омеква.

- Това означава, че си обичал представа, а не самия човек.

- Ти откъде знаеш?

Баща му поклати глава.

- Ти беше детето, което трябваше да запълни празнотата между мен и майка ти. Знаеше ли го?

- Знаех за празнотата.

- Сам видя колко добре сработи този план. Хората не могат да се поправят един друг, Джоузеф. И остават такива, каквито винаги са били.

- Не го вярвам - отвърна Джо.

- Не го вярваш или не искаш да повярваш? - баща му затво­ри очи. - Всеки дъх, сине, си е чист късмет.

Той отвори очи и Джо видя, че са зачервени в ъгълчетата.

- Какво са постиженията? Въпрос на късмет - да се родиш на подходящото място в подходящия момент и с подходящия цвят на кожата. Да живееш достатъчно дълго, за да се окажеш на под­ходящото място в подходящия момент и да натрупаш състояние.- Да, вярно е, че трудът и талантът са важни. Те са от основно значение и знаеш добре, че никога не съм твърдял обратното. Но в основата в живота на всеки човек е късметът. Добър или лош. Късметът е животът и животът е късмет. А той започва да изтича от мига, в който капне в дланта ти. Не пилей късмета си в копне­жи по мъртва жена, която и без това не си заслужаваше.

Джо стисна зъби, но каза само:

- Късметът зависи от нас самите, татко.

- Понякога. Но често ние зависим от него.

Известно време седяха смълчани. Сърцето на Джо никога досега не бе било така силно. Блъскаше в гърдите му като разя­рен юмрук. Чувстваше го като нещо извън тялото си, като без­домно куче навън в дъжда.

Баща му погледна часовника си и го прибра обратно в джоба.

- През първата седмица зад решетките все някой ще те за­плаши. Най-късно през втората. Ще разбереш какво иска по очите му, независимо дали го казва на глас.

Устата на Джо пресъхна.

- Някой друг, някой голям добряк, ще се застъпи за теб на двора или в столовата. И след като разкара онзи, ще ти предло­жи да те пази, докато излежиш присъдата си. Джо? Слушай ме. Това е човекът, когото трябва да набиеш. Нарани го така, че да няма достатъчно сили да нарани теб. Цели се в лакътя или ка­пачката на коляното. Или и в двете.

Пулсът на Джо се качи в гърлото му.

- И тогава ще ме оставят ли на мира?

Баща му се усмихна сухо и понечи да кимне, но усмивката изчезна, последвана от кимването.

- Не.

- А какво би ги накарало да престанат?

Баща му извърна очи за миг и брадичката му потрепери. Ко­гато погледна пак към Джо, очите му бяха сухи.

- Нищо.

РАЗСТОЯНИЕТО ОТ ОКРЪЖНИЯ АРЕСТ на Съфолк до за­твора в Чарлстаун бе малко повече от километър и половина. Щяха да изминат разстоянието пеша за същото време, което отне да ги натоварят в автобуса и да приковат веригите около глезените им в пода. През онази сутрин отведоха към затвора четирима души - слаб негър и дебел руснак, чиито имена Джо така и не научи, Норман - меко и наплашено бяло хлапе, и Джо. Норман и Джо си бяха говорили няколко пъти в ареста, тъй като килиите им бяха една срещу друга. Норман бе извадил лошия късмет да попадне под обаянието на дъщерята на човека, в чиято конюшня работеше на Пинкни Стрийт в равната част на Бийкън Хил. Петнайсетгодишното момиче забре­меняло, а седемнайсетгодишният Норман, сирак от пет годи­ни, получил три години за изнасилване в затвор с максимална сигурност.

Норман каза на Джо, че чете редовно Библията и бил готов да изкупи греха си. Обясни му, че Бог ще бди над него и че във всеки човек има по нещо добро, дори в най-низките хора, и че подозирал как зад решетките може би ще срещне повече добро, отколкото бе виждал навън.

През живота си Джо не бе срещал по-уплашено създание.

Докато автобусът подскачаше по неравностите на крайреч­ната Чарлс Стрийт, един пазач провери веригите им и се пред­стави като мистър Хамънд. Той ги уведоми, че ще бъдат наста­нени в Източното крило, с изключение, разбира се, на негъра, когото щяха да пратят в Южното крило при неговите хора.

- Но правилата важат за всички, без оглед на цвят и вяра. Никога не поглеждайте пазач в очите. Никога не поставяйте под въпрос заповедта на пазач. Никога не прекрачвайте пъте­ката покрай стената. Никога не докосвайте себе си или някой друг по непристоен начин. Просто излежете присъдите си като добри рибки без оплаквания и злонамереност, и ще откриете хармония по пътя си обратно към външния свят.