Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Секретарката на Бондюрант покани Томас в кабинета му на Къркби Стрийт и затвори двукрилата врата след него. Бондю­рант се обърна от прозореца и се взря безучастно в Томас.

- Очаквах те.

Преди десет години Томас бе заловил Калвин Бондюрант при обиска на един пансион, където Бондюрант си прекарваше вре­мето в компанията на няколко бутилки шампанско и гол мла­деж с мексикански произход. Освен с начеваща в проституция­та кариера, мексиканецът се оказа и бивш член на Северната дивизия на Панчо Виля, издирван в родината си по обвинение в държавна измяна. Томас бе депортирал революционера обратно в Чихуахуа и бе заличил името на Бондюрант от докладите за ареста.

- Е, дойдох - каза Томас.

- Превърна сина си от престъпник в жертва. Забележителен номер. Наистина ли сте толкова умен, господин заместник-директор?

- Никой не е толкова умен - отвърна Томас.

Бондюрант поклати глава.

- Не е вярно. Някои хора са, а ти може би си един от тях. Кажи му да се признае за виновен. В онова градче има три мъртви ченгета. Утре на първа страница на всички вестници ще пише за погребенията им. Ако се признае за виновен в банковия обир и, не знам, в престъпно нехайство, ще препоръчам дванайсет.

- Години ли?

- За три мъртви ченгета? Това е лека присъда, Томас.

- Пет.

- Моля?

- Пет - повтори Томас.

- В никакъв случай.

Томас седна на стола и не помръдна.

Бондюрант отново поклати глава.

Томас кръстоса крака.

Бондюрант рече:

- Виж...

Томас поклати лекичко глава.

- Нека ти разясня някои неща, господин заместник-директор.

- Главен инспектор.

- Моля?

- Вчера ме понижиха в главен инспектор.

Усмивката не стигна до устните на Бондюрант, но се прокрадна в очите му. Само един проблясък и изчезна.

- Тогава може да прескочим надеждата, която щях да развенчая.

- Не храня надежди, нито илюзии - заяви Томас. - Аз съм практичен човек.

Той извади от джоба си снимка и я постави върху бюрото на Бондюрант.

Бондюрант погледна фотографията. Избеляла червена врата с номер 29 в средата. Това бе номерът на къща в Бак Бей. Този път в очите на Бондюрант пробягна противоположното на веселие.

Томас постави пръст на бюрото.

- Ако избереш за срещите си друга сграда, ще разбера до час. Доколкото знам, набираш усилено спонсори за кампания­та си за губернаторския пост. Човек със силна подкрепа може да победи всеки.

Томас си сложи шапката и подръпна периферията, за да я намести.

Бондюрант погледна снимката на бюрото.

- Ще видя какво мога да направя.

- Слабо ме интересува какво „ще видиш“.

- Сам ще ми е трудно.

- Пет години - повтори Томас. - Ще му дадат пет години.

МИНАХА ОЩЕ ДВЕ СЕДМИЦИ преди морето да изхвърли една женска ръка край Нахант. Три дни след това на брега край Лин рибар намерил бедрена кост в мрежата си. Патологът за­ключи, че ръката и кракът са от един и същи човек - жена на около двайсет години, вероятно със северноевропейски корени и бледа кожа, покрита с лунички.

НА ПРОЦЕСА „Щатът Масачузетс срещу Джоузеф Кофлин“ Джо се призна за виновен в съучастие и подбуда на въоръжен грабеж. Осъдиха го на пет години и четири месеца затвор.

ЗНАЕШЕ, ЧЕ Е ЖИВА.

Знаеше го, защото не можеше да понесе другия вариант. Вяр­ваше, че е още на този свят, защото ако не вярваше, от него щеше да остане само празна черупка.

- Мъртва е - каза му баща му тъкмо преди да го прехвърлят от окръжния арест на Съфолк в затвора в Чарлстаун.

- Не е вярно.

- Чуй се само.

- Никой не я е видял в колата, когато изхвърчала от пътя.

- При висока скорост, в проливния дъжд, през нощта ли? Качили са я в колата, синко. Колата се обърна. Умряла е и вода­та я е отнесла.

- Няма да повярвам, докато не видя тялото.

- Частите от тялото не са ли ти достатъчни?

Баща му вдигна извинително ръка. Когато заговори отново, ласът му бе по-мек. - Какво ще е нужно, за да приемеш логичното заключение?

- В смъртта й няма никаква логика. Не и след като знам, че е жива.

Колкото повече Джо повтаряше това, толкова повече се убеж­даваше, че Ема е мъртва. Усещаше го по същия начин, по който усещаше, че тя го обича, макар да го предаде. Но ако го призна­еше, ако го приемеше, какво му оставаше, освен петте години в най-страшния затвор на Североизток? Без приятели, без Бог, без семейство.

- Тя е жива, татко.

Баща му го гледа замислено известно време.

- Какво харесваше в нея?

- Моля?

- Какво харесваше в тази жена?