Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Лекарите преглеждаха Джо в продължение на два часа, през които Томас и Джарвис стояха в коридора с младия полицай, пазещ вратата.

- Не мога да го измъкна - каза Джарвис.

- Знам

- Уверявам те обаче, че обвинението в предумишлено убий­ство е фарс и щатският прокурор много добре го знае. Но синът ти ще трябва да лежи в затвора.

- Колко време?

Джарвис сви рамене:

- Предполагам десет години.

- В затвора в Чарлстаун? - Томас поклати глава. - Когато излезе оттам, нищо няма да е останало от него.

- Загинаха трима полицаи, Томас.

- Но той не ги е убил.

- И затова няма да го качат на електрическия стол. Но я си представи, че не става въпрос за твоя син, тогава ще настояваш да получи двайсет години.

- Но става въпрос за сина ми.

Лекарите излязоха от стаята.

Един от тях се спря при Томас.

- Не знам от какво е направен черепът му, но едва ли е кост.

- Моля?

- Той е добре. Няма мозъчно кървене, няма загуба на памет­та и нарушения в говора. Носът и половината му ребра са счу­пени и ще мине известно време преди да спре да пикае кръв, но не установих мозъчни увреждания.

Томас и Джак Джарвис влязоха, седнаха край леглото на Джо и той ги изгледа през подутите си почернели клепачи.

- Сбърках - каза Томас.- Сгреших ужасно. И знам, че за подобно нещо няма оправдание.

Джо заговори с черните си, покрити с шевове устни.

- Че не е бивало да ги оставяш да ме пребият ли?

Томас кимна:

- Не биваше.

- Да не се разнежи заради мен, старче?

Томас поклати глава.

- Трябваше сам да те пребия.

Кикотът на Джо излезе през ноздрите.

- При цялото ми уважение, радвам се, че хората ти го cropиха. Ако ме беше пребил ти, сега вероятно щях да съм мъртъв.

Томас се усмихна.

- Значи не ме мразиш?

- Това е първият път от десет години насам, в който като че ли те харесвам - Джо опита да се надигне на възглавницата, но не успя. - Къде е Ема?

Джак Джарвис отвори уста, но Томас му направи жест да замълчи. Той погледна сериозно сина си в очите и му каза за случилото се в Марбълхед.

Джо обмисли чутото известно време и заяви почти отчаяно:

- Не е мъртва.

- Мъртва е, синко. Дори да бяхме действали веднага онази нощ, Дони Гишлър не бе в настроение да го хванат жив. Моми­чето е умряло в мига, в който са го качили в колата.

- Няма труп - рече Джо. - Не е мъртва.

- Джоузеф, не намериха и половината тела от „Титаник“, но бедните хора така или иначе вече не са на този свят.

- Не го вярвам.

- Не вярваш или не искаш да повярваш?

- Едно и също е.

- Не е - Томас поклати глава. - Разбрахме някои неща за слу­чилото се онази нощ. Тя е била къртица на Албърт. Предала те е.

- Знам.

- И?

Джо изви зашитите си устни в усмивка.

- И не ми пука. Луд съм по нея.

Това да си луд по някого не означава, че си влюбен.

- А какво?

- Че си луд.

- При цялото ми уважение, татко, бях свидетел на брака ти осемнайсет години и това също не беше любов.

- Не- съгласи се баща му и въздъхна. - Така че знам какво говоря. Във всеки случай, тя е мъртва, сине. Мъртва като майка ти, Бог да я прости.

Джо попита:

- Какво стана с Албърт?

Томас приседна на крайчеца на леглото.

- Духнал е нанякъде.

Джак Джарвис добави:

- Но се говори, че договаря условията за завръщането си.

Томас погледна през рамо към адвоката и Джарвис кимна.

- Вие кой сте? - попита Джо.

Адвокатът протегна ръка.

- Джон Джарвис, мистър Кофлин. Повечето хора ми викат Джак.

Джо отвори подутите си очи най-широко откакто Томас и Джак бяха влезели в стаята.

- По дяволите! - възкликна Джо. - Чувал съм за вас.

- И аз съм чувал за теб - отвърна Джарвис. - За съжаление, целият щат също. От друга страна, едно от най-лошите реше­ния, които баща ти е взимал през живота си, може да се окаже най-доброто за теб.

- Как така? - попита Томас.

- След като го помля от бой, го превърна в жертва. Щатският прокурор няма да иска да го обвини. Ще го направи, но няма да му се иска.

- В момента Бондюрант е щатски прокурор, нали? - попита Джо.

Джарвис кимна:

- Познаваш ли го?

- Чувал съм за него - отвърна Джо с изписан по насиненото лицето страх.

- Томас - обърна се Джарвис внимателно към него, - ти по­знаваш ли Бондюрант?

- Да - отвърна той.

КАЛВИН БОНДЮРАНТ се бе оженил за момиче от фамил Ленъкс от Бийкън Хил и бе създал три грациозни дъщери, една от които наскоро се омъжи за младеж от фамилия Лодж, което бе обстойно отразено в светските хроники. Бондюрант бе неуморим застъпник на сухия режим, безстрашен борец срещу вся­какви пороци, за които заявяваше, че са продукт на по-нисшите класи и раси, пристигащи по бреговете на тази велика страна през последните седемдесет години. През последните седемде­сет години имигрантите се свеждаха предимно до две основни етноса - ирландци и италианци, - тъй че посланието на Бондюрант не бе особено деликатно. Но когато се кандидатираше за губернатор след няколко години, спонсорите му в Бийкън Хил и в Бак Бей щяха да знаят, че той е точният човек за поста.