Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

- Имаш ли информация за колите?

Форман отвори бележника си.

- Миячът на чинии каза, че в уличката видял паркиран „Коул Роудстър“ между осем и петнайсет и осем и половина. После колата заминала, а на нейно място спрял този додж.

Именно в доджа се бяха опитали да напъхат Джо, когато при­стигна кавалерията на Томас.

- Издирете първо роудстъра - нареди Томас. - Кара го До­налд Гишлър. Възможно е на задната седалка да има жена, Ема Гулд. Стив, момичето е от фамилия Гулд от Чарлстаун. Разби­раш ли какво искам да кажа?

- О, да - отвърна Форман.

- Не е дъщеря на Бобо, а на Оли Гулд.

- Добре.

- Изпрати някой на Юниън Стрийт да провери дали пък не си е у дома жива и здрава. Сержант Пули?

- Да, сър.

- Знаеш ли как изглежда Дони Гишлър?

Пули кимна:

- Висок е около метър и седемдесет, осемдесет и пет кило­грама. Обикновено носи плетени черни шапки. Последния път, когато го видях, имаше засукан мустак. В Шестнайсети участък трябва да имат негова снимка.

- Изпрати някой да я вземе. И разпрати описанието му до всички екипи.

Томас се взря в локвата от кръвта на сина си. В нея плуваше зъб.

Не бе говорил с най-големия си син Ейдън от години, макар от време на време да получаваше по някое писмо, пълно със сухи факти, но никакви лични размисли. Не знаеше къде живее и дори дали още беше жив. Средният му син, Конър, ослепя по време на стачката от 1919 г. Физически се бе приспособил към недъга си забележително бързо, но душевно случилото се изо­стри склонността му към самосъжаление и той веднага се бе обърнал към алкохола. След като не успя да се умори от пиене, откри религията. Малко след като се отказа от този мимолетен флирт (Бог очевидно изискваше от вярващите повече от крат­котрайна афера с мъченичеството), се настани в училището за слепи и инвалиди „Сайлъс Абътсфорд“. Там го назначиха за пазач - него, най-младият заместник-главен прокурор, водил като главен обвинител дело за смъртно наказание - и Конър доизживяваше дните си там в бърсане на подове, които не виж­даше. От време на време му предлагаха преподавателско мяс­то, но той винаги отказваше под предлог, че е притеснителен. Но в синовете на Томас нямаше и помен от притеснение. Конър просто бе решил да се изолира от всички, които го обичаха. Което в този случай означаваше от баща си.

А сега и най-малкият му син бе избрал живота на престъпник, сред курви, контрабандисти и въоръжени бандити. Живот, кой­то в началото винаги обещава слава и богатства, но рядко ги дава. А сега, заради другарите си и хората на Томас, можеше и да не оживее до сутринта.

Томас стоеше на дъжда и усещаше единствено вонята на соб­ствената си отвратителна персона.

- Намерете момичето - нареди той на Пули и Форман.

ПАТРУЛИРАЩ ПОЛИЦАЙ в Сейлъм забелязал Дони Гишлър и Ема Гулд. До края на преследването вече се бяха включили девет джипа, все от малки градчета по Северния бряг - Бевърли, Пийбоди, Марбълхед. Няколко полицаи видели жена на задната седалка на колата; няколко не бяха видели нищо; един твърдеше, че зърнал две-три момичета, но по-късно се изясни, че е пиян. След като Дони Гишлър успял да изблъска от пътя два хвърчащи с бясна скорост джипа, при което и двете коли се повредили и след като полицаите избегнали изстрелите му (колкото и зле насочени да били), те отвърнали на огъня.

Роудстърът на Дони Гишлър изхвърчал от пътя в 9:50 ч. ве­черта сред поройния дъжд. Гонили го по Оушън Авеню в Марбълхед покрай Залива на девойката, когато един от полицаите или извадил късмет да уцели гумата на Гишлър, или - по- вероятно при скорост от 65 километра в час в проливния дъжд - гумата просто се спукала от износването и неравностите. Автомобилът излязъл от пътя на три колела, преобърнал се назад и полетял във въздуха. Паднал в дълбоката три метра вода с два разбити от стрелбата прозореца и потънал преди полицаи­те да успеят да слязат от колите си.

Патрулиращ полицай от Бевърли, Лю Бърли, се съблякъл по долни гащи и скочил във водата, но не успял да се ориентира в тъмнината, дори след като някой се сетил да обърне фаровете на джиповете към морето. Лю Бърли се гмурнал четири пъти в ледената вода, достатъчно, за да получи хипотермия и да прекара един ден в болницата, но така и не открил колата.

Водолазите я намерили на следващия ден малко след 2 ч. сле­добед, с Гишър все още на шофьорската седалка. Парче от во­лана се било отчупило и пронизало тялото му през мишницата. Скоростният лост бил пробил чатала му. Не това обаче била причината за смъртта му. Един от над петдесетте куршума, из­стреляни от полицията през онази нощ, го бил уцелил в глава­та. Дори гумата да не се била спукала, колата така или иначе щяла да се преобърне във водата.