Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Главата на Джо се бе кипнала наляво. Той я изправи и срещна добродушния поглед на Албърт.

- Убеден съм, че докато умираш, ще си кажеш, че си го на­правил от любов.

Албърт се усмихна печално.

- Но не се издъни заради това, Джо. Издъни се, защото ти е в природата. Защото дълбоко в себе си изпитваш вина за сторе­ното и искаш да те хванат. Но в нашата професия се сблъскваш с гузната си съвест всяка нощ. Преобръщаш я в ръце, правиш я на топка. И после я хвърляш в огъня. Но ти, ти не си такъв и си прекарал краткия си живот с надеждата, че някой ще те накаже за греховете ти. Е, този някой ще бъда аз.

Албърт се изправи и за миг всичко пред очите на Джо се размаза. Зърна сребрист проблясък, после още един и присви очи. Докато безформените очертания се избистриха.

И тогава му се прииска да не го бе правил.

Албърт и Брендън още потрепваха леко, но вече не се люлееха като махало. До Албърт стоеше Ема, поставила ръка на лакътя му.

За миг Джо не разбра какво става, но после му просветна. Той погледна Ема и вече не го интересуваше какво ще правят с него. Нямаше нищо против да умре, защото да живее щеше да е прекалено болезнено.

- Съжалявам - прошепна тя. - Съжалявам.

- Тя съжалява - каза Албърт. - Всички ние съжаляваме.

Той посочи към някого, когото Джо не можеше да види.

- Изведете я от тук.

Як мъж с грубо вълнено сако и плетена шапка, нахлупена до очите, хвана с две ръце Ема за лакътя.

- Обеща да не го убиваш - обърна се Ема към Албърт.

Албърт сви рамене.

- Албърт, сделката ни беше такава.

- И ще я спазя. Не се тревожи.

- Албърт... - рече задавено тя.

- Какво, скъпа?

Гласът му звучеше прекалено спокойно.

- Нямаше да го доведа тук, ако...

Албърт я зашлеви с едната си ръка, а с другата приглади ри­зата си. Ударът бе достатъчно силен, за да сцепи устната й.

Той погледна надолу към ризата си.

- Да не си мислиш, че на теб ще ти се размине? Да не мис­лиш, че ще се оставя да ме унижи една курва? Останала си с впечатлението, че си ме омаяла. Вчера може и така да е било, но цяла нощ не съм спал. И вече ти намерих заместничка. Ясно ли е? Ще видиш.

- Но ти каза...

Албърт избърса кръвта от ръката си с носна кърпа.

- Натовари я в шибаната кола, Дони. Веднага!

Якият мъж стисна Ема в мечешката си прегръдка и тръгна заднишком.

- Джо! Моля те, не го бий повече! Джо, съжалявам. Ужасно съжалявам! - Ема крещеше, риташе и дращеше по главата на Дони. - Джо, обичам те! Обичам те!

Решетката на асансьора се затвори и кабината пое нагоре.

Албърт клекна до Джо с цигара в уста. Проблесна кибритена клечка, изпука тютюн и Албърт рече:

- Вдишай. Така ще се свестиш по-бързо.

Джо изпълни нареждането. В продължение на минута той пу­шеше седнал на пода, Албърт клечеше до него и дърпаше от своята цигара, а Брендън Лумис стоеше и ги гледаше.

- Какво ще правите с нея? - попита Джо, щом се почувства достатъчно уверен да говори.

- С нея ли? Та тя току-що ти подписа смъртната присъда.

- Обзалагам се, че е имала основателна причина.

Джо се обърна към Албърт.

- Имала е добра причина, нали?

Албърт се изкиска.

- Бавно загряваш май, а?

Джо повдигна сцепената си вежда и в окото му се стече кръв. Избърса я.

- Какво ще правите с нея?

- Би трябвало да се тревожиш повече какво ще правя с теб.

- Тревожа се - призна Джо. - Но ви питам какво ще правите с нея.

- Още не съм решил - сви рамене Албърт, махна парченце тютюн от езика си и го бутна с нокът. - Но теб, Джо, ще използ­вам за послание.

Той се обърна към Брендън.

- Изправи го.

- Какво послание? - попита Джо, докато Брендън Лумис пъхаше ръце под мишниците му и го изправяше на крака.

- Ако ядосате Албърт Уайт и хората му, случилото се с Джо Кофлин ще сполети и вас.

Джо замълча. Не му хрумна какво да каже. Той беше на двай­сет години. Явно толкова време му се полагаше на този свят - Двайсет години. Не бе плакал от четиринайсетгодишен и докато гледаше Албърт в очите, едва се сдържа да не се разреве и да моли за живота си.

Изражението на Албърт омекна.

- Не мога да те оставя жив, Джо. Ако имаше начин, щях да се питам. И ако това ще те успокои, не е заради момичето. Навсякъде мога да си намеря курви. Една нова хубавица ме чака, щом приключа с теб.

Албърт се вгледа замислено в ръцете си.

- Но ти откри стрелба в малко градче и открадна шейсет хи­ляди долара без мое разрешение, а след себе си остави три мъртви ченгета. Това ще окаля всички ни. Защото сега всеки полицай в Нова Англия си мисли, че бостънските гангстери са бесни кучета и трябва да бъдат застреляни като бесни кучета. А аз трябва да убедя всички, че това не е вярно.