Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Когато се изправи и погледна отвъд смачкания есекс, не видя никъде втория джип. Зърна първия, онзи, от който бяха стреля­ли с автомата - лежеше преобърнат на двайсет метра от място­то, на което го видя да подскача.

Дланите му бяха порязани от пръснатите в колата стъкла. Краката му бяха наред. Ухото му продължаваше да кърви. Щом се огледа в здравото ляво задно стъкло, видя защо - меката част на ухото му липсваше. Отвъд отражението си Джо съзря коже­ната чанта с парите и оръжията. Вратата заяде и се наложи да опре и двата си крака на шофьорската врата, която вече никак не приличаше на врата. Събра обаче сили и дръпна силно, дърпа, докато не му се догади и зави свят. Тъкмо когато си мислеше, че трябва да потърси камък, вратата се отвори със силно скърца­не.

Взе чантата и навлезе в гората. Натъкна се на горящо сухо дръвче, извило двата си най-големи клона към горящия ствол като човек, който се опитва да угаси пламтящата си глава. Две катраненочерни следи от гуми бяха смачкали тревата пред него, а някoлко горящи листа се рееха във въздуха. Стигна до второ пламнало дърво и малък храст до него, а следите от гуми ставаха все по-черни и мазни. След около петдесет метра се натъкна на езерце. По брега и от повърхността му се издигаше пара и първоначално Джо не разбра какво точно вижда. Полицейски­ят джип, който го бе блъснал, беше влетял горящ във водата и сега стоеше в центъра на езерцето, потънал до прозорците, овъглен и с няколко танцуващи по покрива мазни сини пламъ­ци. Прозорците бяха избухнали. Дупките, пробити от автомата в задния капак приличаха на сплескани кутийки от бира. Шо­фьорът висеше до кръста от вратата. Единствената част от него, която не бе почерняла, бяха очите му, изпъкващи още по-бели на фона на овъглените му останки.

Джо нагази в езерото и отиде до пътническата седалка на джипа, където водата стигаше до кръста му. В колата нямаше друг човек. Той пъхна глава през прозореца, въпреки че така щеше да се приближи още повече до трупа. Опечената плът на шофьора излъчваше вълни от топлина. Джо се измъкна обратно от колата, убеден, че бе видял двама в джипа, докато го гоне­ха през полето. Пак го лъхна вонята на обгоряла плът и той сведе глава.

Второто ченге лежеше в краката му във водата. Лицето му го гледаше от песъчливото дъно, лявата страна на тялото бе обго­рена до черно като на партньора му, а плътта отдясно бе набръчкана, но бяла. Беше на възрастта на Джо, може би годи­на по-голям. Дясната му ръка бе вдигната нагоре. Вероятно с нея се бе изтласкал от горящата кола, след което бе паднал по гръб във водата и ръката бе останала вдигната, когато бе издъхнал.

Въпреки това на Джо му се стори, че сочи него с недвусмис­лено послание:

Ти направи това.

Ти и никой друг. Поне не никой жив.

Ти си първият термит.

Щом СЕ ВЪРНА В ГРАДА, Джо заряза откраднатата в Ленъкс кола и я замени с „Додж 126“, който намери паркиран на Плезънт Стрийт в Дорчестър. Закара я до Кей Стрийт в Южен Бостън и спря в края на улицата, на която се намираше родният му дом, докато обмисляше какво да прави. Нямаше много ва­рианти. А до довечера най-вероятно нямаше да е останал нито един.

Във всички късни издания за случилото се пишеше:

ТРИМА ПОЛИЦАИ ОТ ПИТСФИЙЛД ПОКОСЕНИ

ТРИМА ЩАТСКИ ПОЛИЦЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛИ ЖЕСТОКО УБИТИ

КЪРВАВА БАНЯ В ЗАПАДЕН МАСАЧУЗЕТС

Двамата мъже, които Джо намери в езерото, бяха идентифи­цирани като Доналд Белински и Върджил Ортън. И двамата - женени. Ортън имаше две деца. След като за кратко огледа сним­ките им, Джо реши, че Ортън бе карал колата, а Белински бе онзи, който го сочеше от водата.

Знаеше, че действителната причина да загинат бе глупостта на колегата им, който бе стрелял с проклетия автомат от кола, подскачаща по неравен път. Знаеше това. Знаеше също и че е термитът на Хики, и че Доналд и Върджил изобщо нямаше да се озоват на онова поле, ако той и братята Бартоло не бяха дошли в малкото им градче, за да ограбят една от малките им банки.

Третото мъртво ченге, Джейкъб Зоуб, бе щатски полицай, спрял някаква кола в покрайнините на държавния горски ре­зерват Октобър Маунтин. Бил прострелян веднъж в корема, при което се навел и получил втори куршум в главата, който го довършил. Убиецът, или убийците, прегазили глезена му при бягството, при което счупили костта на две.