Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Когато колата подскочи напред, гумите изхвърлиха прахо­ляк и дребни камъчета в лицето на мъжа с бухалката. В това време още един тип бе излязъл пред банката. Носеше бяла риза и кафяви панталони. Той протегна ръка. Джо видя в огледалото за обратно виждане как ръката му отскача. За миг не разбра защо, но в следващия момент проумя. Извика: „Залегнете!“ и Дион и Паоло се наведоха на задната седалка. Ръката на мъжа отново подскочи, после подскочи трети и четвърти път, а страничното огледало се пръсна на парчета и в прахоляка на улица­та се посипаха стъкла.

Джо зави по Ийст Стрийт, намери уличката, която бяха из­брали миналата седмица, и сви наляво по нея, без да отпуска педала за газта. В продължение на няколко пресечки кара успо­редно на железопътните релси зад фабриките. Предполагаше, че вече се е намесила и полицията, не толкова, че да постави блокади на пътя, но достатъчно, за да проследи следите от гуми по черния път пред банката и да разбере в каква посока са из­бягали.

Сутринта бяха откраднали три коли, все от Чикъпи на около сто километра на юг. Бяха свили колата, с която пътуваха в момента, както и един черен „Коул“ без калници и „Есекс коуч“ модел ’24-та с ръмжащ двигател.

Джо прекоси релсите и кара километър и половина покрай езерото Силвър до изгоряла преди няколко години стоманоле­ярна, чиито обгорели останки се издигаха вдясно сред поле от бурени и папур. И двете коли си бяха на мястото, когато Джо спря зад сградата с отдавна липсваща стена, паркира до коула и тримата слязоха от колата.

Дион вдигна Джо за реверите на палтото и го блъсна в пред­ния капак на колата.

- Какво, по дяволите, ти става?

- Допуснах грешка - отвърна Джо.

- Миналата седмица беше грешка - кресна Дион. - Тази сед­мица вече е навик.

Джо нямаше как да възрази, но въпреки това рече:

- Пусни ме.

Дион го пусна, дишайки тежко през носа, и размаха пръст:

- Приключваме с теб, мамка му.

Джо събра шапките, шаловете и оръжията и ги прибра в тор­бата с парите, след което я метна на задната седалка на есекса.

- Знам.

Дион разпери дебелите си ръце.

- Партньори сме от деца, но това вече е прекалено.

- Да - съгласи се Джо, защото не видя смисъл да лъже, след като бе очевидно.

Полицейските коли - четири на брой - се появиха през стена от кафяви бурени в края на полето зад леярната. Тревата има­ше цвета на речно дъно и бе висока близо два метра. Джипове­те я повалиха и разкриха зад себе си няколко палатки. Жена със сив шал и бебе стоеше приведена над наскоро угаснал огън и се опитваше да напъха колкото можеше повече топли въгле­ни в палтото си.

Джо скочи в есекса и се отдалечи от леярната. Братята Бартоло го задминаха с коула, чиято задница се поднесе, когато минаха през голо парче земя. Червената пръст се посипа по предното стъкло на Джо и го заслепи. Той се наведе през про­зореца и изтри пръстта с лявата си ръка, докато държеше вола­на с дясната. Есексът подскочи по някаква неравност и нещо го ужили по ухото. Когато се прибра в купето, видимостта вече бе много по-добра, но от ухото му шуртеше кръв и се стичаше в яката и надолу по гърдите му.

Джо чу свистене и удари по задното стъкло - като звука, който издават дрънчащи по ламаринен покрив монети, и в следващия миг прозорецът се пръсна, а от таблото с проблясване отскочи куршум. Един джип се появи от лявата му страна, а миг по- късно друг изникна отдясно. В него на задната седалка седеше ченге, опряло дулото на автомат на прозореца, което откри огън. Джо скочи на спирачката толкова рязко, че металните пружини на облегалката се врязаха в гърба му. Десният прозорец на ко­лата му се пръсна. След това и предното стъкло. Парчета от таблото се посипаха по Джо и предната седалка.

Джипът отдясно се опита да спре, докато завиваше към него. Предницата му се вдигна и се отдели от земята, сякаш ударена от ураганен порив. Джо успя да зърне как автомобилът се търкулва на една страна миг преди другият джип да се вреже в задницата на есекса и пред очите му сред тревата да изникне скала точно в началото на гората.

Предницата на есекса се разби, а останалата част от колата се извъртя надясно заедно с Джо. Осъзна, че е излязъл от авто­мобила, чак когато се блъсна в дървото. Лежа там дълго, по­крит с парченца стъкло и борови иглички, лепнещ от собстве­ната си кръв. Помисли си за Ема и за баща си. Гората мирише­ше на опърлени косми и той попипа за всеки случай главата и ръцете си, но не гореше. Седеше сред боровите иглички и чака­ше питсфийлдската полиция да го арестува. Сред дърветата се издигаше пушек - черен като от бензин, но не много гъст. Виеше се измежду стволовете, сякаш търсеше някого. След извест­но време Джо осъзна, че полицаите може и да не дойдат.