Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Но при всички случаи в киното си прекараха страхотно. Мом­четата се бяха побъркали от въодушевление; през целия път обратно не спираха да говорят как ще си купят пушки и па­трондаши, когато пораснат.

В КРАЯ НА ЛЯТОТО часовникът му пристигна от Женева по пощата. Получи го в красива махагонова кутийка с кадифена подплата, лъснат до блясък.

Джо така се зарадва, че чак след няколко дни призна, че въпре­ки всичко още изостава малко.

ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ Грасиела получи писмо, с което я уведо­мяваха, че настоятелството на Централен Ибор я е избрало за Жена на годината заради работата й с хора в неравностойно положение в Латиноамериканския квартал. В настоятелството членуваха кубинци, испанци и италианци, мъже и жени, които се събираха веднъж месечно, за да обсъждат общите си инте­реси. През първата година групата се бе разпускала на три пъти, а повечето от срещите завършваха с бой, който преминаваше от избрания ресторант на улицата. Пререканията бяха обикно­вено между испанците и кубинците, но от време на време и италианците нанасяха по някой удар, за да не се чувстват изо­лирани. След като обърнаха достатъчно внимание на старите вражди, членовете откриха, че ги свързва фактът, че са отхвърлени от обществото на Тампа, и скоро се превърнаха в много силна група по интереси. Ако Грасиела се съгласяла, пишеха от настоятелството, с радост щели да й връчат награда­та на галавечеря в хотел „Дон Сезар“ на плажа в Сейнт Пи- търсбърг през първия уикенд на октомври.

- Какво ще кажеш? - попита Грасиела на закуска.

Джо бе капнал от умора. Напоследък сънуваше различни ва­риации на един и същ кошмар. Беше със семейството си в чуж­да страна, като че ли някъде в Африка, но не можеше да опре­дели къде точно. Знаеше само, че са сред висока трева и е мно­го горещо. Зърваше едва-едва баща си далеч в полето. Той не казваше нищо. Само гледаше как ягуарите излизат от високата трева елегантни и жълтооки. Бяха кафяви като тревата, поради което бе невъзможно да ги забележиш, преди да е станало твърде късно. Когато Джо видя първия, той извика на Грасиела и Томас, но гърлото му вече бе прегризано от котката, която стоеше върху гърдите му. Забеляза колко червена изглежда кръвта му върху големите й бели зъби, затвори очи и пропадна в мрака.

Джо си наля още кафе и се опита да пропъди съня.

- Мисля - каза той на Грасиела, - че е време отново да ви­диш Ибор.

Ремонтът на къщата, за нейна голяма изненада, почти бе при­ключил. А миналата седмица Джо и Киги положиха тревната настилка на игрището. Засега нищо не ги задържаше в Куба, освен самата Куба.

Тръгнаха в края на септември, когато свършваше дъждовни­ят сезон. Заминаха от пристанището на Хавана, прекосиха Фло- ридския пролив и пристигнаха на пристанището в Тампа в късния следобед на 29 септември.

Сепе Карбоне и Енрико Поцета, които бързо се бяха издиг­нали в организацията на Дион, ги посрещнаха и Сепе обясни, че се е разчуло за пристигането им. Той показа на Джо пета страница на Тампа Трибюн:

ИЗВЕСТЕН ГАНГСТЕР СЕ ЗАВРЪЩА В ИБОР

В статията се твърдеше, че Ку Клукс Клан отново отправя заплахи и че ФБР подготвя обвинителен акт.

- Боже - рече Джо, - откъде ги измислят тези работи?

- Да взема ли палтото ви, мистър Кофлин?

Върху костюма си Джо носеше копринен шлифер, който си бе купил от Хавана. Бе внос от Лисабон и бе изключително лек, като слой епидермис, но напълно непромокаем. През по­следния час на кораба Джо бе видял как се скупчват облаци, което не бе изненадващо - дъждовният сезон в Куба може и да беше много по-тежък, но и този в Тампа не бе за подценяване, а съдейки по облаците, още не бе приключил.

- Няма нужда - отвърна Джо. - Помогнете на жена ми с чан­тите.

- Разбира се.

Четиримата излязоха от пристанището и отидоха на паркин­га - Сепе от дясната страна на Джо, Енрико от лявата на Граси­ела. Томас бе в прегръдките на Джо, обвил ръце около врата му. Джо тъкмо погледна колко е часът, когато прогърмя първи­ят изстрел.

Сепе умря прав - Джо бе виждал подобна смърт достатъчно пъти. Той продължаваше да държи чантите на Грасиела, кога­то куршумът проби дупка в главата му. Джо се обърна, докато Сепе падаше, и тогава прогърмя вторият изстрел, а стрелецът казваше нещо със спокоен, сух глас. Джо притисна Томас в рамото си, хвърли се към Грасиела и тримата се стовариха на земята.

Томас изпищя повече от шок, отколкото от болка, доколкото Джо прецени, а Грасиела изхриптя. Джо чу Енрико да стреля. Погледна нататък и видя, че Енрико е прострелян във врата, откъдето шуртеше кръв, но въпреки всичко стреляше, стреля­ше под най-близката до тях кола.