Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

- Да, чудесно е. Плюй колкото си искаш по Америка, скъпа, но изнасяме и някои добри стоки.

Тя го стрелна с кафявите си очи.

- Но не безплатно.

- Че кой даваше нещо безплатно? Какво друго движеше света, ако не свободната търговия? Ние ви даваме нещо, а вие ни да­вате друго в замяна.

Джо обичаше жена си, но тя като че ли още не можеше да приеме факта, че собствената й страна, макар и несъмнено задължена на неговата, бе спечелила от това. Преди САЩ да ги спасят от огъня, испанците ги бяха оставили да линеят в по­мийна яма от малария, разбити пътища и без здравеопазване. Мачадо не бе подобрил модела. Но сега, при генерал Батиста, се изграждаше инфраструктура. Имаха вътрешна канализация и електричество в една трета от страната и в половин Хавана. Имаха добри училища и няколко прилични болници. И имаха по-дълга продължителност на живота. Имаха зъболекари.

Да, САЩ продаваше част от добрата си воля под дулото на пистолет. Но всички велики страни, тласкали цивилизацията напред, бяха действали така.

А в случая с Ибор, не бе ли направил и Джо същото? Както и Грасиела? Построиха болници с кървави пари. Прибраха жени и деца от улиците с печалбата от контрабанда на ром.

От зората на времето добрите дела често се вършеха с мръсни пари.

А сега, в полудялата по бейзбола Куба, в регион, в който иначе биха играли с пръчки и голи ръце, децата имаха ръкавици, тол­кова нови, че кожата пукаше, а бухалките бяха светли като току- що обелени ябълки. И всяка вечер след работа, след като оста­налите зелени стебла биваха отстранени от листата и тютюнът бе почистен и пакетиран, а въздухът ухаеше на мокър тютюн и катран, Джо седеше на стол до Киги, гледаше как сенките се издължават по полето и двамата обсъждаха откъде да купят семена за трева, за да не стои игрището в прахоляк и камънаци. Киги бе чул слухове за лига някъде наблизо и Джо го помоли да поразпита, особено през есента, когато във фермата щеше да има най-малко работа.

В пазарния ден тютюнът им се продаде на втората най-висо­ка цена в склада, голямо количество беше взето от един купу­вач - тютюневата компания на Робърт Бърнс, който произвеж­даше тънки пури - последния писък на модата сред американ­ците.

За да отпразнуват, Джо плати допълнително на всички мъже и жени. Раздаде две касетки ром „Суарес-Кофлин“ в селото. След това по предложение на Киги нае автобус и двамата заве­доха бейзболния отбор за пръв път на кино в „Бижу“ във Виня- лес.

Кинопрегледът съобщаваше за Нюрнбергските закони, кои­то влизаха в сила в Германия - кадри на разтревожени евреи, които си събират багажа и напускат обзаведените си апарта­менти, за да заминат с първия влак. Наскоро Джо бе чел ста­тии, в които се твърдеше, че канцлерът Хитлер е истинска заплаха за крехкия мир в Европа след 1918 г., но се съмняваше, че смешният дребосък ще успее да продължи още дълго с лу­достта си, след като сега целият свят бе нащрек - просто няма­ше да му позволят.

Късометражните филми след това не бяха запомнящи се, макар че момчетата се смяха много и с грейнали очи, както ко­гато им бе донесъл постелките за базите, и на Джо му трябваше момент да осъзнае, че децата не знаеха почти нищо за киното и си мислеха, че кинопрегледът за Германия е пълнометражният филм.

И тогава започна игралният филм - каубойска история със заглавие „Ездачите ог Източната планина“ с Текс Моран и Естел Съмърс. Надписите се появяваха за кратко на екрана и Джо, който по принцип не обичаше да ходи на кино, хич не се заин­тересува кои са създателите на лентата. Всъщност тъкмо се канеше да провери дали дясната му обувка е завързана, когато името, изписало се на екрана, прикова погледа му.

Сценарий

Ейдън Кофлин

Джо погледна към Киги и момчетата, но те не бяха забеляза­ли нищо.

Брат ми, искаше му се да каже на някого. Това е брат ми.

В АВТОБУСА НА ВРЪЩАНЕ към Аркенас не можеше да спре да мисли за филма. Да, беше уестърн с изобилие от пре­стрелки и млада дама в беда, както и преследване е дилижанс по стръмен планински път, но в него имаше и още нещо, ако човек познаваше Дани. Героят на Текс Моран бе честен ше­риф в, както се оказа, корумпиран град. Град, чиито най-видни граждани се събраха една нощ, за да скроят план как да убият мургав пътуващ фермер, който уж бил зяпал дъщерята на един от тях. Накрая филмът се отдалечаваше от радикалната си предпоставка - добрите жители на градчето се поучиха от грешката си, - но чак след като мургавият фермер бе убит от група странници с черни шапки. Посланието на филма, поне според Джо тогава, беше, че опасността отвън ще изличи опас­ността отвътре. Което Джо - а и Дани - от опит знаеха, че е пълна глупост.