Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

Възможностите за печалба бяха безкрайни.

Грасиела твърдеше, че Мендиета е пионка на Батиста, че Батиста е пионка на „Юнайтед Фрут“ и на САЩ; че ще опразни хазната и ще съсипе земята, докато САЩ го държи на поста, защото Америка вярвала, че мръсните пари някак си щели да доведат до добри дела.

Джо не спореше с нея. Не отбеляза и че те самите вършат добри дела с мръсни пари. Вместо това я разпита за къщата, която бе харесала.

Ставаше въпрос за фалирала тютюнева плантация непосред­ствено до село Аркенас на осемдесет километра западно в про­винция Пинар дел Рио. Имало къща за гости за семейството й и обширни черноземни поля, където Томас да тича на воля. В деня, в който Джо и Грасиела купиха имота от вдовица на име Доменика Гомес, тя ги запозна с Иларио Бакигалупи пред кан­тората на адвоката. Иларио, обясни им жената, щял да ги научи на всичко за отглеждането на тютюн, ако имали желание.

Джо огледа дребния закръглен мъж с бандитски мустачки, докато шофьорът на вдовицата я водеше към двуцветен „Дет­ройт Електрик“. Бе виждал Иларио с вдовицата Гомес няколко пъти, все на заден план, и предполагаше, че той е бодигард в район, където отвличанията не бяха рядкост. Но сега забеляза обсипаните с белези едри длани и как изпъкваха костите в тях.

Изобщо не се бе замислял какво ще прави с нивите.

Иларио Бакигалупи обаче бе мислил доста по въпроса.

Първо, обясни той на Джо и Грасиела, никой не се обръщал към него с Иларио - викали му Киги, което нямало нищо общо с тютюна. Като дете не можел да произнася името си и винаги се затруднявал с втората сричка.

Киги им обясни, че 20 процента от жителите на село Арке­нас до съвсем скоро разчитали изцяло на плантацията на Гомес за работа. Откакто сеньор Гомес се пропил, а после паднал от коня си, след което се побъркал и поболял, нямало работа. От три есени насам, каза Киги, нямало работа. Затова много от децата в селото не носели панталони. Ризите, ако се кърпели, можели да изкарат цял живот, но в някакъв момент панталони­те се прокъсвали на коленете и на седалището.

Джо бе забелязал многобройните деца с голи дупета при по­сещенията си в Аркенас. А онези, които не бяха с голи дупета, бяха изцяло голи. Аркенас в подножието на Пинар дел Рио бе по-скоро надежда за село, отколкото истинско село. Тук няма­ше кмет или местен управник. Улиците представляваха кални проходи.

- Ние не разбираме нищо от селскостопанска работа - каза Грасиела.

Бяха отишли в кръчма в град Пинар дел Рио.

- Но аз разбирам - отвърна Киги. - Знам толкова много, се- ньорита, че ако съм забравил нещо, значи то не си е струвало да се научава.

Джо се вгледа в мъдрите, лукави очи на Киги и се замисли върху отношенията между работника и вдовицата. Бе предпо­ложил, че вдовицата използва Киги за охрана, но сега осъзна, че през цялото време на сделката Киги е следял какво ще се случи с прехраната му и се е погрижил вдовицата Гомес да раз­бере какво се очаква от нея.

- Ти е какво би започнал? - попита го Джо и наля по още една чаша ром.

- Ще трябва да подготвите почвата и да изорете нивите. Това трябва да се направи най-напред. Сезонът започва другия ме­сец.

- Ще можеш ли да не се пречкаш на жена ми, докато тя опра­вя къщата?

Киги кимна няколко пъти на Грасиела.

- Разбира се, разбира се.

- Колко души ще ти трябват? - попита тя.

Киги обясни, че ще им трябват мъже и деца за сеенето и мъже, които да оформят лехите. Щели да им трябват мъже или деца, за да следят в почвата да няма гъби, болести и плесен. Щели да им трябват мъже и деца, за да садят, копаят и орат и да изтребват гъсениците, скакалците и други вредители. Щял да им трябва пилот, който не прекалява алкохола, за да наторява посевите.

- Боже! - възкликна Джо. - Колко работа е нужна за това нещо?

- Още дори не сме говорили за брануването, разсаждането и беритбата - отвърна Киги. - След това тютюнът трябва да се наниже, окачи, изсуши, някой трябва да поддържа огъня в хам­бара.

Той махна с едрата си длан, за да покаже колко труд е нужен.

- Колко ще изкараме? - попита Грасиела.

Киги плъзна по масата изчисленията.

Джо отпи от рома си и ги прегледа.

- Значи в добра година, ако няма синя плесен, скакалци, гра­душки и ако Бог дава през цялото време слънце на Пинар дел Рио, ще изкараме четири процента върху инвестициите си - той погледна към Киги. - Нали така?

- Да, защото използвате само една четвърт от земята си. Но ако вложите средства и в другите си ниви, ако ги върнете в състоянието им отпреди петнайсет години? След пет години ще сте богати.