Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

- С радост бих ти казал, но повече бих се зарадвал да не се удавя.

Албърт посочи към първата лодка, после към втората.

- Те няма да ни спрат. Малоумен ли си, мамка му? Къде е тя?

- Хм, чакай да помисля - каза Джо.

- Къде е?

- На снимката.

- Тази снимка е стара. Просто си взел стара снимка и...

- Да, и аз това си помислих първо. Но виж онзи кретен със смокинга. Високият, последният вдясно, който се е облегнал на пианото. Виж вестника до лакътя му, Албърт. Виж шибаното заглавие.

НОВОИЗБРАНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ РУЗВЕЛТ ОЦЕЛЯВА СЛЕД ОПИТ ЗА ПОКУШЕНИЕ В МАЯМИ

- Това се случи миналия месец, Албърт.

Двете лодки вече бяха на стотина метра от тях.

АЛБЪРТ ГИ ПОГЛЕДНА, погледна към хората на Мазо, пос­ле се обърна към Джо и издиша ядосано през стиснати устни:

- Да не мислиш, че ще те спасят? Наполовина по-малки са от нашата и ние ще надделеем. И шест лодки да пратиш след нас, ще ги превърнем в шибани факли.

Той се обърна мъжете.

- Убийте ги.

Тя се подредиха покрай планшира и коленичиха. Джо ги пре­брои - бяха точно дванайсет. Петима на щирборда, петима на бакборда, Иларио и Фаусто на път за кабината да вземат нещо. Повечето от мъжете на палубата държаха автомати и няколко пистолета, но никой нямаше пушка за стрелба на дълги раз­стояния.

Иларио и Фаусто попариха надеждите му, когато извлякоха от кабината сандък. Джо чак сега забеляза, че на палубата има монтиран бронзов триножник, а до него стои кутия за инстру­менти. Тогава осъзна какво всъщност е триножникът - стойка. За оръжие. За дяволски голямо оръжие. Иларио извади от сандъ­ка два патрондаша със 7,62-милиметрови патрони и ги остави до стойката. Тогава двамата с Фаусто бръкнаха в сандъка и из­вадиха десетцевна картечница „Гатлинг“ от 1903 г. Поставиха я върху стойката и се заеха да я монтират.

Ревът на моторниците се усили. Вече бяха на около осемде­сет метра, което означаваше, че са на трийсет метра от обсега на всички оръжия, с изключение на картечницата. Но щом закрепяха проклетията върху стойката, щяха да могат да стрелят с по деветстотин куршума в минута. Насочеха ли за малко по- дълго оръжието към някоя от лодките, от нея щеше да остане само храна за акулите.

Албърт изсъска:

- Казвай къде е, веднага. Един изстрел. Нищо няма да усе­тиш. Ако ме накараш да изтръгна отговора със сила, ще късам парчета от теб дълго след като си ми казал. Ще ги трупам на палубата, докато купчината не се срути.

Мъжете започнаха да викат помежду си и да сменят местата си, докато моторниците криволичеха трескаво - едната от ля­вата страна лъкатушеше като змия, а другата от дясната кривваше ту наляво, ту надясно с ревящ двигател.

- Просто ми кажи - рече Албърт.

Джо поклати глава.

- Моля те - каза Албърт толкова тихо, че да не го чуе никой друг. От бръмченето и моторниците и сглобяването на картеч­ницата Джо едва разбра думите му. - Обичам я.

- И аз я обичах.

- Не, аз я обичам още.

Картечницата беше сглобена върху стойката. Иларио зареди патрондаша и духна, да не би да има прах в магазина.

Албърт се наведе към Джо и се огледа наоколо.

- Не искам това. Че кой иска подобно нещо? Искам просто отново да изпитам същото, както когато тя ме разсмиваше или хвърляше пепелници по мен. Дори не ме е грижа за секса. Ис­кам просто отново да я видя как пие кафе по хотелски халат. Ти имаш всичко това, нали? Разбрах, че си с някаква кубинка.

- Да.

- Каква е тя, между другото? Негърка или латиноска?

- И двете.

- И това не те притеснява?

- Албърт, за бога, защо да ме притеснява?

Иларио Нобил, ветеран от Испано-американската воина, въртеше манивелата на картечницата, а Фаусто седеше под оръ­жието с първия патрондаш в скута си като одеяло в скута на баба.

Албърт извади пистолета си и го опря в челото на Джо.

- Кажи ми.

Никой не чу четвъртия мотор, докато не стана твърде късно.

Джо се вгледа в очите на Албърт по-дълбоко от когато и да било досега и видя човек, уплашен до смърт.

- Не.

Самолетът на Фаруко Диас излезе от облаците в небето на запад. Летеше високо, но се спусна бързо. На задната седалка Дион стоеше прав с автомат, прикрепен върху стойката, зара­ди която Фаруко Диас бе надувал главата на Джо в продълже­ние на четири месеца, докато той най-накрая не му позволи да я постави. Дион носеше пилотски очила и като че ли се смееше.

Първата мишена, към която Дион насочи автомата, бе кар­течницата на борда.

Иларио се обърна наляво и куршумите на Дион отнесоха ухото и преминаха през врата му като сърп, а рикошетите от- скачаха от оръжието, от стойката и от палубата и се врязаха във Фаусто Скарфоне. Ръцете на Фаусто потанцуваха високо във въздуха, след което той се срина и оплиска всичко в черве­но.