Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

- Проявих слабост - заяви тя.

- Моля?

- На улицата. Проявих слабост.

- Просто беше искрена.

- Не плача пред хората.

- Пред мен можеш да плачеш.

- Каза, че ме обичаш.

- Да.

- Истина ли е?

Той се вгледа в светлите й очи.

- Да.

След малко тя отвърна:

- Аз не мога да ти отвърна със същите думи.

Джо си рече, че това не означава, че не го изпитва.

- Няма нищо.

- Наистина ли? Защото някои мъже държат да го чуят. Някои мъже ли? Колко мъже преди него й бяха казвали, че я обичат?

- Аз съм по-корав от тях - отвърна той и му се искаше да е вярно.

Прозорецът дрънчеше под поривите на февруарския вятър, някъде виеше сирена за мъгла, а на Сколей Скуеър няколко клак­сона изсвириха гневно.

- Какво искаш? - попита я той.

Тя сви рамене, захапа нокътя си и се взря над тялото му през прозореца.

- Иска ми се много неща да не ми се бяха случвали.

- Какви неща?

Ема поклати глава и започна да се затваря в себе си.

- И слънце - промърмори след малко с отпуснати за сън устни. - Искам ярко слънце.

ТИМ ХИКИ ВЕДНЪЖ БЕ КАЗАЛ на Джо, че понякога най- малката грешка има най-големи последици. Джо се чудеше как­во ли би казал Тим за бленуването зад волана на паркирана пред банка кола. Може би не точно бленуване, а вманиачени размишления. За гърба на една жена. По-точно - за гърба на Ема. За родилното петно, което бе видял на него. Тим вероятно пак щеше да каже, че понякога най-големите грешки имат най- големи последици, ама че идиот.

Друга любима поговорка на Тим бе, че когато една къща рух­не, първият проял я термит е също толкова виновен, колкото и последният. Джо не разбираше съвсем логиката му - първият термит щеше отдавна да е пукнал, когато последният впиеше зъби в дървото. Нали? Всеки път, когато Тим използваше тази анало­гия, Джо се заричаше да провери колко живеят термитите, но забравяше до следващия път, когато Тим повдигнеше въпроса - което обикновено ставаше, когато се напиеше, разговорът за­мреше и всички на масата добиваха едно и също изражение, оз­начаващо: „Какво му става на Тим с тези термити?“.

Тим Хики се подстригваше веднъж седмично в бръснарни­цата на Аслъм на Чарлс Стрийт. Един вторник част от косата му свърши в устата му, когато го застреляха в тила, докато вървеше към бръснарския стол. Лежал на черно-белите плочки на пода, докато кръвта се стичала от носа му, а стрелецът из­лязъл иззад закачалката за дрехи, разтреперан и с облещени очи. Закачалката се сгромолясала на пода и един от бръснарите подскочил стреснато. Стрелецът прекрачил трупа на Тим Хики и кимнал вяло няколко пъти на свидетеля, сякаш бил засрамен, след което си тръгнал.

ДЖО НАУЧИ НОВИНАТА в леглото с Ема. След като затвори телефона, Ема се надигна и го изслуша. Тя си сви цигара и об­лиза хартийката, без да сваля очи от Джо - винаги го гледаше, докато облизваше листчето - и запали.

- Тим означаваше ли нещо за теб?

- Не знам - отвърна Джо.

- Как така не знаеш?

- Като че ли ми беше безразличен.

Тим бе намерил Джо и братята Бартоло, когато като деца палеха вестникарски будки. Една сутрин взимаха пари от Глоуб, за да подпалят някой от павилионите на Стандарт. На следва­щия ден им плащаше Америкън, за да драснат клечката на Глоуб. Тим ги нае да подпалят кафене „51“. След това преминаха към следобедни обири на домове в Бийкън Хил, чиито задни врати чистачките и майсторите, на които Тим плащаше, оставяха от­ключени. Когато изпълняваха задачи, възложени им от Тим, той определяше твърда цена, но ако заработеха нещичко от­делно, му даваха част от спечеленото и запазваха лъвския пай за себе си. В това отношение Тим беше чудесен шеф.

Джо обаче бе видял с очите си как той удуши Харви Буле. Бе го направил заради опиум, жена или немски късокосмест пойнтер - и до днес за причината се носеха само слухове. Но Харви бе влязъл в казиното, двамата с Тим се заприказваха и изведнъж им скъса кабела на една от зелените настолни лампи и го затегна около врата на Харви. Харви бе огромен мъж и разнася Тим из казиното около минута, докато всички курви се спусна­ха да се крият, а стрелците на Хики бяха насочили оръжия към Харви. Джо прочете в погледа на Харви Буле как гой осъзнава безнадеждността на ситуацията - дори да успееше да отърси Тим от гърба си, главорезите му щяха да изпразнят в него чети­ри револвера и един автоматичен пистолет. Харви падна на ко­лене и се изпусна шумно. Лежеше задъхан по корем, когато Тим притисна коляно в гърба му и уви остатъка от кабела око­ло дланта си, след което го изви и задърпа силно, а Харви така зарита, че обувките му се изхлузиха.