Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

По средата на дневната около дървена масичка бяха подре­дени четири фотьойла. В центъра на масичката имаше сребърна кана с кафе, каничка със сметана и захарница от същия ком­плект. До тях стоеше бутилка мастика и три малки чашки, вече пълни. Средният син на Мазо, Санто, седеше и ги чакаше. Той изгледа Джо, който си сипа кафе и след това остави чашата на масичката до един портокал.

Санто Пескаторе бе на трийсет и една години и всички му викаха Дигър 1, макар никой да не помнеше по каква причина, дори самият Санто.

- Санто, помниш Джо, нали?

- Откъде да знам. Сигурно - Санто се надигна от стола и стисна вяло с влажната си длан ръката на Джо. - Викай ми Дигър [7] Digger (англ.) - мотика. - Б. пр. .

- Радвам се да те видя.

Джо седна срещу него, а Мазо се настани до сина си.

Дигър обели един портокал и хвърли обелките на масата. Дългото му лице бе вечно намръщено и излъчваше объркано подозрение, сякаш тъкмо бе чул шега, която не разбира. Има­ше къдрава черна коса, оредяваща на темето, месеста брадичка и очите на баща си - тъмни и малки като върха на подострен молив. В излъчването му обаче имаше нещо тъповато, не при­тежаваше чара на баща си, нито хитростта му, защото не му се бе налагало да я развива.

Мазо сипа на Джо кафе и му подаде чашата.

- Как си?

- Много добре, сър. А вие?

- Имам и добри дни, и по-лоши - отвърна Мазо с жест.

- Надявам се повече добри, отколкото лоши.

Мазо вдигна чаша с мастика за тост.

- Засега, засега. Salud [8] Salud (исп.) - наздраве. - Б. пр. .

Джо също вдигна чаша.

- Salud.

Двамата отпиха. Дигър пъхна резен портокал в устата си и го задъвка шумно.

За пореден път Джо се замисли, че в този жесток бизнес е пълно с изненадващо много нормални хора - мъже, които оби­чаха съпругите си, които водеха децата си на разходка в събота следобед, мъже, които ремонтираха автомобилите си и разказ­ваха вицове в кварталната закусвалня, които се тревожеха как­во ще си помислят за тях майките им, мъже, които ходеха на църква и молеха Бог да им прости ужасните дела, които върше­ха, за да осигурят прехраната на семействата си.

Но в този бизнес имаше и също толкова свине. Жестоки про­стаци, чийто основен талант бе да не изпитват съчувствие към другите хора, повече отколкото към муха, плюеща по перваза на прозореца в края на лятото.

Дигър Пескаторе бе един от тях. И като много други от него­вата порода, с които Джо се бе сблъсквал, той бе син на един от основателите на бизнеса, в който всички бяха оплетени и всму­кани, и на чиито правила всички се подчиняваха.

Джо се бе срещал и с тримата сина на Мазо. Бе се запознал с единствения син на Тим Хики, Бъди. Познаваше синовете на Чанчи в Маями, на Бароне в Чикаго и на Диджакомо в Ню Орлиънс. Бащите бяха страховити създания, издигнали се сами. Мъже с желязна воля и известни идеи, на които мисълта за съчувствие дори не минаваше през ум. Но мъже, неоспоримо истински мъже.

А синовете им до един, помисли си Джо, докато слушаше мляскането на Дигър, представляваха срам за човешката раса.

Докато Дигър изяде портокала и начеваше нов, Мазо и Джо говореха за пътуването с влака, за жегата, за Грасиела и за бе­бето.

След като изчерпаха тези теми, Мазо извади вестник от гънка­та на фотьойла. Взе бутилката, заобиколи масата и седна до Джо. Наля по още едно питие и отвори Тампа Трибюн. Лицето на Лорета Фигис ги гледаше изпод заглавието:

СМЪРТТА НА ЕДНА МАДОНА

- Това ли е момичето, което създаде толкова неприятности с казиното? - попита Мазо.

- Да.

- Защо тогава не я очисти?

- Щеше да е твърде кърваво. Целият щат ни гледаше.

Мазо си откъсна резен портокал.

- Това е вярно, но не е истинската причина.

- Нима?

Мазо поклати глава.

- Защо не уби онзи спиртовар, както ти наредих през 32-ра?

- Търнър Джон ли?

Мазо кимна.

- Защото намерихме изгодно решение.

Мазо отново завъртя глава.

- Заповедта не беше да търсиш договорки. Беше ти наредено да убиеш кучия син. И причината да не го направиш е същата, поради която не уби и тази puttana pazzo [9] Puttana pazzo (итал.) - луда кучка. - Б. пр. - защото не си уби­ец, Джоузеф. Което е проблем.

- Нима? Откога?

- Отсега. Ти не си гангстер.

- Опитваш се да ме засегнеш ли, Мазо?

- Ти си човек извън закона, бандит с костюм. А чувам, че сега възнамеряваш да изкараш бизнеса на светло.

- Обмислям го.

- Значи няма да възразиш, ако те сменя с друг?

По неизвестна причина Джо се усмихна. Изкикоти се. Наме­ри цигарите си и запали.