Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

- Нямам намерение да я губя.

- Но все пак, ако се случи? - Лорета се приведе над масата.

- Тогава ще ми остане само разумът, а ще изгубя сърцето си.

Седяха смълчани. Кармен дойде и им допълни чашите, а Джо сложи още захар в своята, погледна Лорета и усети мощен и необясним порив да я прегърне и да й каже, че всичко ще се оправи.

- Какво ще правите сега? - попита той.

- Какво имате предвид?

- Вие сте един от устоите на този град. По дяволите, изпра­вихте се срещу мен и въпреки властта ми спечелихте. И Кланът не успя да постигне подобно нещо. Законът също. Но вие ус­пяхте.

- Не успях да избавя града от алкохола.

- Но съсипахте проектите ми за хазарта. А преди да се по­явите, всичко ми бе в кърпа вързано.

Лорета се усмихна и прикри уста с ръце.

- Направих го, нали?

Джо й се усмихна.

- Да. Хиляди хора биха скочили след вас в пропастта, Ло­рета.

Тя се засмя хрипливо и погледна към тавана.

- Не искам никой да ме следва никъде.

- Казвали ли сте им го?

- Той не слуша.

- Ърв ли?

Тя кимна.

- Дайте му време.

- Толкова обичаше майка ми, че помня как понякога потре­перваше, когато се приближеше към нея. Защото е искал отча­яно да я докосне, но не можеше, тъй като не бе редно пред де­цата. Сега, след като тя умря, той дори не отиде на погребени­ето й. Защото според него Бог нямало до го одобри. Богът в неговите представи не дели с никого. Всяка вечер баща ми седи на стола си, чете Библията, заслепен от гняв, защото мъже са могли да докосват дъщеря му по начина, по който той е докос­вал съпругата си. Че и по-зле - тя се наведе над масата и попи­ла изплъзнало се кристалче захар с показалец. - Обикаля из къщи на тъмно и шепти две думи до безкрай.

- Кои?

- Покай се - Лорета вдигна очи към Джо. - Покай се, покай се, покай се.

- Дайте му време - повтори Джо, защото не успя да измисли нищо друго.

СЛЕД НЯКОЛКО СЕДМИЦИ Лорета отново започна да носи бяло. Проповедите й продължаваха да събират все повече хора, но в тях се забелязваха промени - трикове, присмиваха се ня­кои, - бръщолевеше неразбираемо, по устата й избиваше пяна. И говореше два пъти по-пламенно и два пъти по-силно.

Една сутрин Джо видя нейна снимка във вестника как пропо­вядва пред Общото събрание на Божията лига в окръг Лий и в първия момент не я позна, макар да си изглеждаше същата.

СУТРИНТА НА 23 МАРТ 1933 г. президентът Рузвелт подпи­са Закона на Кълън-Харисън, който легализираше производст­вото и продажбата на бира и вино със съдържание на алкохол до 3,2 процента. Франклин Делано Рузвелт обеща до края на годината Осемнайсетата поправка в конституцията да остане далечен спомен.

Джо се срещна с Естебан в „Тропикале“ след като закъсня - нещо нехарактерно за него, което обаче напоследък му се случ­ваше все по-често, защото часовникът на баща му бе започнал да изостава. Миналата седмица изоставаше с по пет минути всеки ден. Понякога изоставаше с десетина, друг път - с пет­найсет. Джо все се канеше да го занесе на ремонт, но това озна­чаваше да се раздели с него, докато го поправят, и макар да знаеше, че реакцията му е нелогична, не можеше да понесе мисълта за тази раздяла.

Когато Джо влезе в кабинета в дъното, Естебан поставяше в рамка поредната снимка от пътуването си до Хавана - тази бе от откриването на „Зут“, новия му клуб в Стария град. Той му показа снимката - изглеждаше горе-долу като останалите, - пияни, добре облечени контета и добре облечените им съпруги и приятелки или компаньонки, едно-две момичета, танцуващи край оркестъра, а всички до един с изцъклени погледи и радо­стни изражения. Джо едва я бе погледнал, преди да подсвирне възхитено и Естебан я обърна с лицето надолу върху поставка­та, приготвена върху стъклото. След това наля питиета в две чаши и ги постави на бюрото сред парчета от рамка, които се зае да сглобява, а мирисът на лепило бе толкова силен, че надминаваше и миризмата на тютюн в кабинета - нещо, което то този момент Джо бе смятал за невъзможно.

- Усмихни се - каза Естебан по едно време и вдигна чаша. - Предстои ни да станем много богати.

- Ако Пескаторе ме пусне - отвърна Джо.

- Ако не гори от желание да го направи, ще му позволим да си плати и да влезе в законния бизнес.

- Той никога няма да се върне към законните дейности.

- Стар е.

- Има партньори. По дяволите, има синове.

- Знам всичко за синовете му - единият е педераст, другият е пристрастен към опиума, а третият пребива съпругата си и всич­ките си приятелки, защото тайно си пада по мъже.