Деннис Лихэйн - Те живеят в нощта

- Казват, че скоро страната ни ще се върне към отчаянието на разгулния алкохол, на съпрузи, които бият жените си заради рома, които носят у дома венерически болести заради уискито, стават лентяи и ги гонят от работа, а банките оставят още пове­че деца на улицата заради джина. Не винете банките, не винете тях - прошепна тя. - Винете онези, които печелят от греховете, от търговията с плът и от отслабването на плътта с алкохол. Винете контрабандистите и собствениците на бордеи, и онези, които им позволяват да разпространяват долните си боклуци в хубавия ни град и пред очите на Бог. Молете се за тях. И помо­лете Бог за напътствия.

Бог очевидно даде напътствия на някои от добрите гражда­ни на Тампа да нахлуят в два от клубовете на Кофлин и Суарес и да разбият с брадви буретата с ром и бира. Щом научи, Джо накара Дион да се свърже с един тип от Валрико, който правеше метални бурета, и ги поставиха във всички кръчми, сложиха дървените бъчви в тях и зачакаха да видят кой ще нахлуе сега през вратата, за да му извият шибаните благочес­тиви ръце.

Джо седеше в офиса на компанията си за износ на пури - напълно законна фирма; всяка година губеха почти цяло състо­яние, като изнасяха по-качествен тютюн в страни като Ирлан­дия, Швеция и Франция, където пурите така и не бяха станали популярни - когато Ърв и дъщеря му влязоха през входа.

Ърв кимна рязко на Джо, но без да го поглежда в очите. От­както му бе показал онези снимки на дъщеря му, Ърв нито веднъж не бе поглеждал Джо в очите, а се бяха засичали на улицата най-малко трийсетина пъти.

- Моята Лорета иска да ти каже нещо.

Джо вдигна поглед към красивата млада жена с бяла рокля и светли, насълзени очи.

- Да, госпожице. Заповядайте, седнете.

- Предпочитам да остана права, господине.

- Както желаете.

- Мистър Кофлин - започна тя и притисна ръце в бедрата си, - баща ми каза, че някога сте били отчасти добър човек.

- Не знаех, че вече не съм.

Лорета се покашля.

- Знаем за благотворителната ви дейност. И за добрите дела на жената, с която съжителствате.

- Жената, с която съжителствам - повтори Джо, просто за да усети вкуса на думите.

- Да. Доколкото знаем, тя е много активна в благотворител­ните дейности в Ибор и дори в Централна Тампа.

- Тя си има име.

- Но добрите й дела са изцяло светски. Отказва да се позова­ва на религията и отказва всички опити да прегърне единстве­ния истински Бог.

- Казва се Грасиела и е католичка - каза Джо.

- Но макар пред хората да твърди, че Божията ръка я напътства, тя - макар и с най-добри намерения - помага на дя­вола.

- Еха, това последното не го разбрах.

- За щастие аз разбирам. Въпреки всичките ви добри дела, мистър Кофлин, и двамата знаем, че те са опетнени от лошите ви дела и страненето ви от Бог.

- Как така?

- Печелите от пристрастеността на хората към нелегални про­дукти. Печелите от слабостите им и от нуждата им да лентяйст- ват, от лакомията им и от нагоните им.

Тя се усмихна тъжно и мило.

- Но можете да се освободите от това.

- Не искам - отвърна Джо.

- Напротив.

- Госпожице Лорета, изглеждате много мило момиче. Знам, че паството на отец Ингалс се е утроило откакто вие започнах­те да проповядвате.

Ърв вдигна пет пръста, забил очи в пода.

- О, извинете - рече Джо. - Значи посещаемостта се е увели­чила петорно. Леле.

Благата и тъжна усмивка не слизаше от лицето на Лорета. Усмивка, която сякаш гласеше, че тя знае какво ще кажеш още преди да си го изрекъл и съответно правеше думите ти без­смислени още преди да излязат от устата ти.

Лорета, продавам продукт, който хората обичат толкова много, че сухият режим ще бъде вдигнат в рамките на година.

- Не е вярно - възрази Ърв и стисна устни.

- Дали? Във всеки случай сухият режим е на доизживяване. Използваха го, за да държат бедните кротки, но не успяха. Из­ползваха го, за да накарат средната класа да стане по-работлива, но средната класа стана любопитна. През последните годи­ни се е изпил повече алкохол, отколкото и да било, и то защото хората го искат и няма да търпят някой да им нарежда.

- Но, мистър Кофлин - възрази спокойно Лорета, - същото може да се каже за половите сношения. Хората искат да го пра­вят и няма да търпят някой да им го забранява.

- И не бива.

- Моля?

- Не бива да им се забранява - обясни Джо. - Щом искат да правят секс, не виждам някаква основателна причина да ги спи­рам, госпожице Фигис.

- Ако искат да легнат с животни?

- Искат ли?

- Моля?

- Искат ли хората да лягат с животни?