Брайан Хейг - Врагове по неволя

Спиърс вече ме гледаше с любопитство, вероятно защото долната ми устна беше започнала да трепери, а очите ми щяха да изскочат от орбитите.

— Майоре, доколкото разбирам, двамата с мис Карлсън се познавате.

— Да, познаваме се — изграчих в отговор.

Тя спокойно поясни:

— Да, Мартин. Всъщност аз и този Атила тук заедно следвахме право.

Ушите ми пламнаха, но не защото ме нарече Атила, а защото не се обърна към него с „господин генерал“ или с „генерал Спиърс“, или поне със „сър“. Нарече го Мартин. Когато си вадите хляба в армията като мен, дори не можете да си представите, че генералите имат малки имена, освен като необходими служебни удължения на фамилиите им, ако например има двама генерали Спиърс и не знаете точно с кого от двамата си имате работа.

Жена като Катрин Карлсън, разбира се, намираше военните чинове за абсурдна, отвратителна черта на едно тиранично общество, излязло направо от „1984“ на Джордж Оруел. Ей такъв човек беше, честно.

Спиърс се облегна назад и по лицето му ясно се изписа, че се опитва да проумее какво изобщо става тук.

— Мис Карлсън, този ли е офицерът, за когото подадохте молба?

— Определено е той — увери го тя.

— Добре. Надявах се, че не съм извикал погрешка някой друг проклет Дръмънд.

— Не, точно за този проклет Дръмънд ви помолих — отвърна мило тя.

Спиърс се наведе напред и погледът му, който излъчваше заплаха дори когато беше спокоен, спря да бъде спокоен.

— Майоре, има ли някаква специална причина да сте облечен по този начин?

— Ъъъ, тъй вярно, сър. Бях на Бермудските острови, в отпуск, когато ми се обадиха от Пентагона и ми беше наредено незабавно да се явя във военновъздушната база „Андрюс“ и да хвана първия самолет С-141 за насам.

— И не можахте да се преоблечете по време на пътуването от Бермудите дотук?

— Ъъъ, на практика не, сър. Виждате ли, не носех униформа. На Бермудите, искам да кажа. Но няма страшно. Помощничката ми беше пратила войнишката торба, която ме чакаше в самолета. Така че сега имам униформа. В наличност. Но просто не ми остана време да се преоблека.

Бърборех пълни глупости, защото преди няколко секунди самообладанието ми беше дезертирало. Генералът се облегна назад, обмисли отговора ми и без съмнение сметна, че съм някакъв рядко срещан вид идиот.

— Знаете ли защо сте тук? — попита той с ясно изразена интонация, както родителите говорят на бебетата.

— Съвсем не, сър. Освен онова, което чух да обсъждате с мис Карлсън. Предполагам, че тя е поискала да работим заедно.

Казах всичко това, като безуспешно се опитвах да прикрия изумлението си.

— Предположението ви е вярно.

— Мога ли да попитам по какво ще работим заедно?

Спиърс започна да си играе с кокалчетата на дясната ръка. Чух как едно-две от тях изпукаха — толкова силно, сякаш беше строшил костта.

— Следите ли делото „Ли Но Те“?

Нещо в стомаха ми се преобърна по най-гаден начин.

— Чувал съм за него — признах си. — Някакъв войник катюса, който бил изнасилен и убит.

— Именно — рече генералът. — Но не точно в този ред. Първо бил изнасилен, после — убит.

Устните му се изкривиха от отвращение и той добави:

— След което е бил изнасилен отново.

Катрин взе думата:

— Наеха ме от Организацията на военнослужещите хомосексуалисти да представлявам един от обвинените. И тъй като военните съдилища изискват цивилните адвокати да имат съветници от юридическия корпус, аз поисках да извикат теб.

Едва не се задавих от изненада. Нали разбирате, обвиненият военнослужещ има правото, ако той или тя пожелае, да бъде защитаван от цивилен адвокат вместо от униформен, стига да е готов да му плати. Военният наказателен кодекс обаче, който е приет специално от Конгреса за нуждите на въоръжените сили, в някои отношения драстично се различава от общоизвестния наказателен кодекс за цивилни граждани. И тъй като от цивилните адвокати не се очаква да познават особеностите на военното право, е просто задължително да имат подръка квалифициран офицер от юридическия корпус, който да ги съветва. По този начин, ако обвиненият загуби делото, той не може да обжалва въз основа на констатацията, че цивилният му адвокат не различава 105-милиметров снаряд от пехотински сержант.

Изражението върху ястребовото лице на Спиърс изведнъж стана заплашително. Сега очите му се впиваха и в двама ни едновременно.

— Добре, слушайте. Извиках ви, защото искам да ви отправя няколко предупреждения.