Брайан Хейг - Врагове по неволя

Тя изправи рамене, за да демонстрира целия си ръст от метър и шейсет, и свирепо изгледа генерала.

— Разбрахте ли това, което току-що казах, Мартин?

Горкият генерал Спиърс едва сега започваше да усеща какво е трябвало да търпя през трите години на следването си в Джорджтаун. Само че това разкриваше едва половината от възможностите на Катрин Карлсън. Може би дори четвъртината. Беше наистина опасна гаднярка и вярвам, че към този момент вече сте съгласни с мен.

Лицето на генерала почервеня и той стисна юмруци, защото определено не бе свикнал да разговарят с него по този начин. Освен това искрено се тревожеше за сигурността на трийсетте хиляди американци, за които отговаряше, както и за военния ни съюз с Корея, който като нищо можеше да се разпадне след подобно дело. Съчувствах му с всички сили.

Тъкмо да отворя уста и да го уверя, че не само ще се държим прилично, но и адски ще внимаваме, когато Катрин рязко се обърна към мен.

— Нито дума! — изсъска тя. — Поисках те за помощник, но делото по защитата водя аз. Ще изпълняваш нарежданията ми, иначе ще подам оплакване и ще загубиш адвокатските си права за непрофесионално поведение.

Усетих как лицето ми пламва от кръвта, която нахлуваше в него, и дълбоко си поех въздух няколко пъти. Погледнах към генерал Спиърс. И той гледаше към мен. Очите му не изразяваха особена симпатия. Всъщност онова, което ми казваше, беше да установя контрол върху Катрин Карлсън, при това моментално, защото, ако не успея, ще окачи топките ми за украса на коледната си елха.

Бях в отвратително настроение по целия път до стаята си в „Драгън Хил Лодж“. Тримата гости на хотела, с които пътувах в асансьора, дори се отдръпнаха от мен, защото гледах на кръв. Когато съм в отвратително настроение, много ми личи.

Никак не обичам да ме унижават пред хората, особено пък ако това се прави от цивилен, а още по-особено пък ако цивилният е жена, а въпросните хора — генерали с четири звезди. Но най-особено ми става, когато ме унижава Катрин Карлсън. Смятайте ме за дребнав, ако искате, но това е положението.

Много добре знаех с какво се занимаваше тя през последните осем години. Първо, въпреки католическата си история, университетът в Джорджтаун необяснимо и неимоверно се гордееше с Катрин. Буквално във всеки брой на списанията за бившите възпитаници на университета, които получавах всяко тримесечие по пощата, имаше ласкателни статии за нея. Второ, името й често се споменаваше в „Тайм“ и „Нюзуик“, да не говорим за всички останали известни списания и вестници, за които се сещате. Това се случваше почти при всеки голям съдебен процес, в който бяха замесени хомосексуални войници или пък войници, обвинявани в хомосексуализъм.

Разбирате ли, Катрин Карлсън беше юридическата хрътка на американската гей култура, която насъскваха срещу въоръжените сили. Едно списание с дясна ориентация, вбесено от бруталната й тактика и непоколебимото й упорство, й беше лепнало гадничкия етикет „Апостол на гейовете“. По-приятелски настроената преса я наричаше „Уилям Кънстлър в рокля“, сравнявайки я с адвоката радикал. Беше участвала в десетки процеси и с характерните си похвати навсякъде оставяше следи. Тероризираше съдиите и юридическите си противници. Унизяваше военната професия. Изгаряше съдилищата до основи. Не печелеше много дела, защото законите бяха написани срещу нея, но беше като един правен Сизиф, който яростно бута грамадния камък нагоре по хълма, отново и отново. Тя всъщност не се стремеше да спечели. По-скоро искаше да направи така, че всеки път, когато печелеха военните, това да бъде кървава, пирова победа. Беше блестящ теоретик и лукав тактик. В съдебната зала колеше и бесеше наред и безсъвестно използваше пресата, за да влияе на процесите, за което пък журналистическото братство просто я обожаваше.

За Катрин това си беше война. Беше като проповедничка, обсебена от една-единствена тема. Смяташе защитата на гейовете за свое религиозно призвание, но човек просто нямаше как да не се позамисли. Искам да кажа, че има безброй добри, стойностни либерални каузи, които една дама с толкова яростен анархистичен уклон би могла да избере. Можеше да бъде активистка на движенията за спасяване на горите или на китовете, защитничка на бездомните или дори на домашните любимци. Това са все уважавани левичарски каузи, нали така? Ама не. Тя си беше избрала правата на хомосексуалистите. Е, не искам да правя прибързани заключения, но като се замисли човек, редовите хетеросексуални люде не вземат чак толкова присърце правата на гейовете. Всеки от нас работи за пари, а Катрин определено не получаваше кой знае колко, за да се занимава с тези дела. Всъщност, като се има предвид, че бяха дела от сферата на гражданското право, тя не печелеше и наполовина колкото мен. А можете да ми повярвате, че самият аз не печеля много.