Джеф Абот - 9-те слънца

В югоизточния край на парка отби до тротоара, където ни чакаше Леони. Засега не се чуваха нито полицейски сирени, нито вой на линейки.

Тя седна на задната седалка.

— Мъртъв ли е? — попита.

— Да. На практика се самоуби — каза Цвиман. Извърна се към нея и я възнагради с неприкрит одобрителен поглед.

Прииска ми се да му кажа: „Каква загуба, нали?“, но си задържах езика зад зъбите.

Той потегли, натисна бутон на телефона си и каза в него:

— Клеопатра.

Предположих, че това е паролата за „всичко е наред“.

— Мин е мъртъв, бележникът е у мен. Водя щастливите родители в детската градина. Подгответе децата.

Изключи телефона.

— След трийсет минути ще се обадя с нова парола, за да я уведомя, че не сте се опитали да отвлечете колата. Усети ли и най-малкото подозрение, че сте ме предали по пътя, децата ще страдат. Гарантирано. Отпуснете се и се наслаждавайте на пейзажа.

Зад мен Леони прочисти гърло. Цвиман й се усмихна в огледалото за задно виждане.

— Добре, господин Капра, госпожице Джоунс, да вървим при децата ви.

— Не мърдай — каза високият чернокож. — Може да се върнат да проверят какво става.

Джак Мин остана с притворени очи.

— Той се хвана — промърмори със затворени устни.

— Може би защото умря от собственото си оръжие. Мисля, че проработи, да. Той иска да умреш, а понякога окото вижда, каквото иска да види. Казвам се Бъртранд. Приятел съм на Сам. Ще те отведем на безопасно място.

Джак не помръдна. През полуотворените си очи виждаше жена зад Бъртранд, стиснала видеокамера.

— Когато изглежда, че снимаш за Ютюб, никой не подозира, че си прострелян наистина — напомни му Бъртранд.

Жената беше дребничка, много красива, с големи слънчеви очила, вдигнати върху тъмната й коса.

Минаха десет, двайсет минути. Неколцина минувачи ги изгледаха любопитно, но присъствието на снимащата жена очевидно отговори на незададените им въпроси.

— Добре, ставай — каза Бъртранд. — Тръгваме. Бързо.

Жената прошепна нещо на Бъртранд, Джак не чу добре какво, но акцентът й му се стори руски или нещо подобно.

— Успех и внимавай — каза й Бъртранд.

Той и Джак тръгнаха в едната посока, жената — в другата.

И ако сега ни наблюдават, ако не им е било достатъчно, Сам е мъртвец, помисли си Джак, а аз съм им дал това, което искаха най-много, а мама умря за нищо.

Бъртранд го поведе бързо през парка. Тръгнаха в противоположната посока на Цвиман и Сам — към Белведере Касъл и 79-а улица.

— Чакай — каза Бъртранд. — Чакай.

На Джак му се стори, че сърцето му ще експлодира от внезапната уплаха, че уловката им е разкрита.

Седан „Форд“ спря до тях. Зад волана седеше Огъст от ЦРУ.

А на задната седалка… невъзможно!… Рики.

— Решихме да я отведем на безопасно място — обясни Бъртранд, — но не ти казах, за да не те разсейвам. Имаме частен самолет…

Джак почти не го чуваше. Шмугна се на задната седалка и прегърна Рики, която обсипа лицето му с целувки. Невредима. Рики беше невредима.

Колата потегли. Бъртранд им помаха и изчезна в парка.

— Благодаря, благодаря — каза Джак на Огъст.

— Благодари на Сам и приятелите му — отвърна той. Джак се замисли за онзи безумец Сам Капра, за бебето му и сърцето му натежа.

— Джак, ще ви заведа с Рики в Лангли. Там ще сте в безопасност. Разбирам, че си копирал бележника…

— Да. Но няма да ви го дам. Не още…

Колата спря. Огъст се обърна.

— Сериозно ли говориш?

— Сам ти обеща мен, Огъст — каза Джак. — Не бележника. Трябва му оригиналът, за да си върне сина. Ако успее, ще получиш бележника. Ако ли не, копието, което имам, е на негово разположение.

Огъст се втренчи в Джак.

— Представи си го — уточни Джак — като карта на отмъщението.

Паркингът до Сентръл Парк

Мила прибра камерата в чанта на задната седалка на вана. Смъкна тъмната перука, която носеше под стилна шапка, разтърси потната си коса и вдигна слънчевите очила върху главата си.

Сам беше забравил за момент, че работи за нея. Беше й забранил да ги следи. Нелепо. Когато си имаш работа със зъл човек като Цвиман, не можеш да очакваш размяната да мине гладко. Освен това Мила не вярваше на Леони. И макар Сам да я надхитри онази нощ, когато изхвърли чипа й за проследяване, Леони не беше толкова умна. Чипът се намираше в джоба на лекото сако, което Мила й беше заела от апартамента над „Последен миг“.

Измъкна навигационна система от задната част на вана — същия, с който с Бъртранд бяха пренесли телата на мъртвите телохранители, когато със Сам, сякаш преди векове, се бяха престорили на купувачи на бебе. Светлочервено сияние й показа местоположението на Леони. Щеше да ги последва незабелязано от разстояние.