Джеф Абот - 9-те слънца

— Първо ми кажи коя е тази красавица?

— Леони. Търгува с информация. Крие хора, които искат да изчезнат. Живее под фалшиво име, защото се крие от някой си Рей Брустър. Свързана е с убийците, които те преследват. Изработвала е фалшиви документи за Ана и Ана е отвлякла детето й, за да я принуди да ми помогне да намеря Джак Мин.

— Понеже крие хора, са решили, че ще успее да издири Джак Мин?

— Да.

— Значи и нейното, и твоето дете са заложници?

— Да.

— Спиш ли с нея?

Попита ме, леко наклонила глава. По лицето й беше изписано нещо средно между ужас и удивление.

Нетактичността на Мила; слава богу, че не се променя.

— Не ти влиза в работата.

— Което означава „да“. И имаме още един усложняващ фактор.

Така не ми се водеше този разговор с нея!

— Бяхме изтощени и… отчаяни.

— На жените им приляга.

Поклатих глава и се засмях нервно.

— Така ли ще живея, когато открия детето си и продължа да работя за теб? Ще ти докладвам всяка лична подробност? Забрави!

— Исках да знам.

— Защо?

Тогава си казах: „Чакай. Какво я интересува какво правя?“ С кого спя. Не беше проявявала ни най-малък интерес към мен или към другиго. Беше като изваяна от лед, докато не мернеше мишена. Тогава ставаше огън.

— Забравяш, че с моите работодатели сме инвестирали много в теб.

— Мила, върви, където ходиш, когато не ми лазиш по нервите. Вземи си отпуск. Или ще ти се обадя, когато всичко приключи, или ако не чуеш вест от мен, ще знаеш, че съм мъртъв. Не разбираш положението ни. Какво е да са ти отнели близък и да е подложен на риск.

Тя ме погледна тъжно.

Никой не е в състояние да разбере неповторимата ти болка.

И нещо във въздуха между нас се промени.

— Попита ме защо са обявили награда за главата ми.

— Мисля, че е заради безкрайното ти обаяние и остроумие — казах.

Тя кимна към компютъра.

— Написах ти. Прочети го. Тогава ще прецениш дали да ми повериш живота на детето си.

Сам, ето какво се случи.

Харпа, Молдова

(Моето малко градче е кръстено на арфа. Харесва ли ти? Аз обаче не свиря.)

Преди три години. Децата са изпълнили задачите и са изтичали навън в слънчевия следобед. Аз забърсвам петна от боя и мета парченца скъсана хартия. Художествените материали са подарък от едно от семействата, които управляват Приднестровието в Молдова, обявила се за независима. Леля и чичо си говорят тихо на обедната трапеза в неделя, че целият регион е под властта на подкупни престъпници. Не само подкупни политици, но и истински престъпници — трафиканти, мафиоти и наркобосове, които изнасят отровата си на запад в Австрия и Унгария и на север в Москва, Киев и Санкт Петербург.

Но ще бъда искрена — на мен ми е все едно откъде идват боите и хартията. Те ми помагат в клас. Децата извличат полза и аз пет пари не давам дали някой мафиот е купил пастелите, за да смълчи съвестта си. Градовете в Северна Молдова не могат да си позволят да топлят училищата през суровите зими; не бих отказала безплатни учебни пособия.

„Ти създаваш по-добра Молдова, скъпо момиче“, казва ми леля. Приисква ми се да свия рамене. Не, аз печеля заплата и не се налага да съм като сестра си Нели, която си пробва късмета в далечни земи. Аз съм домашарка, която обича спокойствието.

Прибирам материалите, които могат да се използват отново. Вземам кърпа и избърсвам праха от малкия телевизор, от старото дивиди и от овехтелите любими книжки върху рафта — всичките плод на щедростта на престъпните крале от Приднестровието, както би се изразил чичо. Но машините не вършат злини и книгите не вземат страна.

Бърша праха и си мисля, че Нели трябва да си намери по-добра работа. Лъчезарната Нели, усмихнатата Нели, Нели авантюристката. Преди шест месеца тя ми показа брошурата на агенцията за набиране на персонал, базирана в Букурещ в съседна Румъния — щастливи жени в бежови униформи, застилащи по конец хотелски легла, сервиращи вечеря на усмихнати клиенти, попълващи документи зад излъскани до блясък бюра с нови-новенички компютри.

— Жиж, търсят секретарки, сервитьорки, камериерки и детегледачки — каза ми Нели. — Можеш да си намериш работа с компютър, само че нов.

Погледнах рекламната брошура. Молдова е най-бедната страна в Европа. Всички тези места изглеждат по-добре, по-слънчево, по-многообещаващо.

— Не искам да се местя в Италия, Турция или Израел. Не говоря езиците им.

— Но английският ти е добър. Винаги плащат допълнително за английски.