Джеф Абот - 9-те слънца

Никаква следа от Сам Капра. Или от Мила. Зад бара забеляза висок чернокож мъж в безупречен костюм. Салонният управител. Или предвид авторитетното му излъчване, партньор в бизнеса.

Можеше да го изиграе по два начина. Да отиде и да заяви, че търси Сам Капра, или да седне и да чака. Но не разполагаше с друга следа и нямаше кого да изпрати срещу враговете си. Сам Капра беше избил всичките му съюзници в Ню Йорк.

Браун седна пред бара в мъртвата зона между две шумни компании. Поръча бира „Харп“. Отпи една глътка и не я докосна повече. Не обичаше алкохола и не пиеше често. Беше загуба на време, понижаване на защитните сили.

Виждаше масите и входната врата в огледалото зад бара. Седна и се втренчи напред с обичайната си ненатрапчивост. Компаниите от двете му страни се смееха и разговаряха и за миг собствената му самота го натъжи. Почувства се странно сред хора с приятели. Смехът и откровеността им го изпълниха с безпокойство. Отдавна се задоволяваше само със собствената си компания. Стана и се оттегли на маса в ъгъла. Наблюдаваше смеещите се жени с тиха омраза. Всеки, когото допуснеш близо до себе си, може да извади нож и да го опре в гърлото ти.

Линдзи например. Отегчи се от него и го напусна. Избяга след всичко, което беше направил за нея. Лошо, лошо момиче. Приятелите създават само неприятности.

— Всичко наред ли е, сър?

Високият мъж в костюма застана до масата му. В гласа му се долавяше лек хаитянски акцент.

Браун се насили да се усмихне любезно.

— Да, благодаря.

— Забелязах, че отпихте само една глътка от бирата си и станахте. Не ви ли хареса?

Ужасно наблюдателен за салонен управител, помисли си Браун.

— О, благодаря. Просто потънах в размишления.

— Да ви донеса ли нещо друго, сър?

— Хмм… нещо за ядене може би. Има ли меню?

— Разбира се, един момент.

Високият мъж се усмихна и го остави, за да донесе менюто.

Браун зачака. Не беше гладен, но храната служеше за камуфлаж. Взря се във вратата.

— Два заека — повторих.

— Да. Елиминираме и двете заплахи, без да излагаме на риск детето ти.

Зачаках.

— Двамата с теб залавяме информатора. Не го убиваме. Разбираме с какви сведения разполага. Симулираме, че е мъртъв, ако трябва. Използваме информацията за спасителна операция за детето ти. Изглежда ми ясно като съвършено разрешение.

— Леони не иска да ги предизвиква.

— Чудесно — каза тя и ме зашлеви. Силно. Не трепнах.

— И преди си им разкървавявал носовете. Нямат причина да ти върнат детето.

— Убият ли Даниъл, ще ги преследвам до края на света. Ще ги унищожа. Знаят го.

— Не се страхуват от теб. Изпитват респект. Но не се страхуват.

— Мой проблем — казах. — Няма да пресичаме пътищата си.

— Това не е Сам Капра, когото познавам.

Тя се засмя и нещо у мен се прекърши. Сякаш чувах как сърцето ми блъска в гърдите.

— Няма да рискувам живота на Даниъл заради твоите планове, Мила.

— Ако ни предадеш, ще те убия — отвърна тя.

Примигнах при тази заплаха.

— Какво? Как, по дяволите, стигна дотук?

— Трябва ти гаранция, че ще върнат детето ти, след като убиеш информатора. Не възнамерявам да съм подсладителят в сделката.

— Няма да те предам.

Тя се втренчи в пода. После очите й срещнаха моите.

— Нима? Дори за да спасиш сина си?

— Мила… Да не стигаме дотам. Дори да те предложа като разменна монета, няма никаква гаранция, че ще си върна Даниъл. Мога да направя само какво искат да направя.

— Защо използват теб да елиминираш заплахата?

— Не знам. Защото мога да се добера до него.

— Защо? Понеже си бивш агент на ЦРУ? Защото Огъст ще те остави да се добереш до него? Вече не.

— Защото са отвлекли сина ми и искат да се възползват от това. Не знам…

— И какво ще стане после? След като си започнал да играеш по свирката им и те поискат и да продължиш? Предупредих те, че няма да те оставят на мира.

— Ще направя това и точка.

— Не. С теб трябва да измислим начин да спасим Даниъл и същевременно да те освободим. Унищожавайки ги.

Мълчах петнайсет секунди. Броих ги. Необходими са около петнайсет секунди да претеглиш вариантите и да решиш, когато водиш разгорещен разговор и си на път да капитулираш. Работата под прикритие е 90 процента действие и 10 процента размисъл. Мила искаше да ме преобрази и аз щях да стана човека, който желаеше да вижда вместо прецакания кавгаджия, който просто иска да върне сина си.

— Какъв е твоят начин?

Тя отметна глава към затворената врата.