Джеф Абот - 9-те слънца

Леони не стана.

— Да не би английският да й е втори език? — попита ме Мила. Погледна пак към нея. — Искам да разговарям с него. Насаме. Моля те, слез долу.

Сега Леони стана, но не великодушно. По-скоро разярено.

Застанах между тях.

— Леони, моля те.

— Как така тя ти е шеф, след като си собственик на бара?

— Дай ми минута, моля те.

— Всъщност трябва да се изкъпя. Ще отида в банята, докато разговаряш с чаровната си приятелка.

Грабна чантата си и изчезна в спалнята. Затръшна вратата зад гърба си.

— Мисли се за много умна — констатира Мила. — Пуска душа, но се опитва да подслушва. Вратите обаче са с шумоизолация. Сменихме ги миналата година, когато с Бъртранд набихме един в банята, за да ни каже…

Не исках да ми разказва предишните си престъпления.

— Не се дръж враждебно.

— Приятно ми е… Къде беше?

— Тук.

— И висенето в бара е толкова опасно, че успя да си счупиш ръката? Гледам новините, Сам.

Тя приближи до малкия бар в ъгъла и си наля спретната доза „Гленфидих“. Почудих се откъде молдовско момиче е развило вкус към доброто уиски. Отпи глътка.

— Човекът, когото преследваш, вероятно е огромна заплаха за „Новем солес“. Може да ми бъде полезен. Иска ми се да не го убиваш, за да си поприказвам надълго и нашироко с него над чаша уиски и да изслушам тайните му.

— Няма начин — казах. — Не.

Леони щеше да убие Мила, без да й мигне окото, ако се намесеше.

— Загрижена съм за детето ти — каза Мила. Сниши глас. — Нима мислеше, че ще ти позволя да водиш сам тази битка?

— Мила, недей…

— Отхвърляш помощта ми.

— Имам заповеди.

— Чувствам се много обидена. Смятах, че само аз ти заповядвам.

Тя отпи глътка „Гленфидих“.

— Мила, остави ме да се справя сам.

— И тази жена… тази Леони… — произнесе името, сякаш завалва „проказа“. — Тя каква е? Новата ти асистентка? Не одобрявам наемници.

— Има основания да ми помага.

— Коя е тя?

— Жена с прекрасни основания да ми помага.

— Мислиш ли, че можеш да опазиш тайните си от мен? Колко мило.

Тя се усмихна над чашата с уиски.

— Мила, върви си. Моля те.

Ето. Мога да захлопна вратата и пред най-добрия си приятел.

— Ще си тръгна. Когато ми кажеш кого ще убиеш заради детето си.

— Не.

— Баровете, които ти осигуряват място за срещи, дом и спешни ортопедични кабинети, ти бяха дадени лесно. Ще останеш без тях още по-лесно.

— Вземи си ги — казах и се изправих.

— Не съм ти враг — остави тя чашата с уиски. — Мислиш ли, че си първият човек, когото наемам да работи за „Кръглата маса“?

Не отговорих.

Мила прокара пръст по ръба на чашата.

— Често втората задача разкрива по-ясно истинското лице на човека, отколкото първата. Ти ни помогна да провалим плана за убийствата. Работи усърдно, създаде прекрасно впечатление. Спечели уважение благодарение на собствените си усилия. Много упорит. Много изобретателен. Малко смахнат в добрия смисъл. Сега започна да работиш за мен и внезапно виждам тайните ти, лошите ти привички.

— Сега не работя за теб. На карта е поставен животът на детето ми. Отказвам да преговарям.

— Искам само да ти помогна.

— Разбира се. И ако получиш информация за „Новем солес“, тогава…

— Какъв откуп искат, Сам? Длъжник си ми. Знаеш, че си ми длъжник.

Облакътих се върху масата. Подпрях глава с длан.

— Искат да убия информатор, който ще се предаде на „Специални проекти“. Сведенията му могат да сринат „Новем солес“ със земята. Аз провалих срещата му с ЦРУ. Но и някой друг го преследва. Вече елиминирах трима наемни убийци, които се опитваха да го докопат преди мен.

Вдигнах поглед да срещна нейния.

— И тримата ме разпитваха за теб.

— За мен.

Лицето й не трепна. Покер играчите биха свели почтително глави пред нея.

— Да. Някой иска да прибере наградата за главата ти.

Това я смълча.

— Имаме общ враг, Мила.

— Кажи ми какво мислиш, Сам.

Произнесе го тихо, меко, все едно говореше на любовник, отпуснат до нея в топлото легло. Тази представа ме разтърси.

— Сам — обади се Мила, — какво казват американците? Да убием с един куршум два заека?

Бар „Последен миг“ беше осветен приглушено, когато Браун влезе през старинната врата. Огледа залата. Дузина клиенти пред бара, предимно корпоративни служители в костюми, дошли за питие в края на деня. Имаше и групичка финансисти. Трети приличаха на издатели. Костюмите на финансистите бяха по-строги, а в отсрещния ъгъл някаква жена коментираше на висок глас как да накараме децата да четат. Петнайсет маси, половината заети. Възрастна дама седеше пред пианото и свиреше лежерни дискретни вариации а ла Луис Армстронг.