Джеф Абот - 9-те слънца

Ала не разбираше защо го беше направила, защо бе предала всички. Сам му беше казал, че е заради пари. Пари. Огъст не можеше да повярва. Беше изгубена в свят на сенките, в нищото, където сигурно не проникваха дори сънища. Но Огъст знаеше, че ако можеше да се вдигне от леглото да потърси детето си, щеше да го направи.

Той изключи камерата да види какво му беше изпратил софтуерът за разпознаване на лица, да провери какви новини има от полевите агенти.

В този момент телефонът му звънна.

Огъст се втренчи в номера върху екрана. Блокиран.

— Ало?

— Прецака ме — извика информаторът. — Прецака всичко!

— Съжалявам, Джак.

Стъписана пауза.

— О, великолепно, прецаквачо, вече знаеш името ми.

— Да. Знаем го. Искаме да ти помогнем.

— Едва не ме убиха заради вас. Знаеш ли какво преживях? — гласът на Джак потрепери.

— Ела при нас. Ще те защитим. Съжалявам, не знаех, че срещата ни е компрометирана.

— Е, очевидно не си знаел. Ти си идиот. Знаеш ли как е разбрал?

— Не. Но човекът, който те преследва, е бивш агент на ЦРУ.

— Да, и ти ще го спреш.

— Какво?

— Съгласи се да се срещнем утре в три пред Статуята на свободата. Отиди там, залови го, арестувай и него, и жената, с която беше и която също, между другото, се опита да ме убие. Тогава може да поговорим пак.

— Разговарял си със Сам?

— Взеха компютъра ми и аз изтрих информацията дистанционно. Но първо си уговорих среща с него. Възползвай се да го заловиш. Свърших черната работа вместо теб.

— Той те преследва, защото „Новем солес“ са похитили невръстното му дете.

Тишина. Огъст чуваше далечен музикален ритъм, бучене на автомобили.

— Съжалявам. Наистина. Но не е мой проблем. Сега Сам Капра е твой проблем. Щом искаш „Новем солес“, усмири този човек и тогава ще размисля дали да изляза от укритието си.

— Добре. Информацията, която искаше да ми предоставиш, включва ли нещо за детето му?

Дълго колебание.

— Защо да ти отговарям? — превърна се в едва доловим шепот гласът му. — Откъде да знам, че ти не ме предаваш, не ме продаваш?

— Е, не можеш да си сигурен. Но нали ти ми се обади?

Отново мълчание.

— Сам Капра каза, че мама е мъртва.

Огъст размисли.

— Значи е вярно. Не би излъгал. Съжалявам, Джак.

— Каза, че тялото й е в единствената къща на Ривър Ран Роуд в Морис Каунти. Ще отидеш ли да прибереш тялото на мама?

В слушалката се чу пресекливо дишане.

— Разбира се — отвърна Огъст. — Но ти ела при нас още сега. Ще те защитим.

— Ако ми казва истината за мама, може би ще му прочета какво пише в бележника за детето му, щом го арестуваш. Ще ти се обадя по-късно.

Джак Мин прекъсна връзката.

Огъст провери адреса на сателитната карта. Намираше се в провинциален Ню Джърси. Просторна къща с голямо езеро в имението. Потърси собственика в базата с данни.

„Обединени езикови училища“.

Изправи се. Трябваше да съобщи на Браун, да извика Грифит, да събере екипа.

Бяха компрометирани. И информацията изтичаше от този офис. Може би не биваше да казва на никого. Все пак седна и написа доклад за разкритията, които беше направил досега. Заключи го с парола и го въведе в защитената мрежа на „Специални проекти“.

Вдигна поглед. Браун стоеше на прага. Не носеше мобилните телефони, не защитаваше каузата на „Специални проекти“.

— Трябва да поговорим. В кабинета ми. Незабавно.

Централата на „Специални проекти“, Манхатън

— Знаеш ли как ме наричаха навремето? — попита Рикардо Браун.

— Не, сър — едва се насили да произнесе думите Огъст.

— Господин Идеи. Аз измислях свежите идеи, аз изпробвах нововъведения във фирмата. Знаеш ли колко е трудно да си изобретателен в рамките на огромна бюрокрация?

— Много трудно.

Запита се накъде бие Рикардо.

— „Специални проекти“ беше моя идея. Пробвах много възможности фирмата да изпълнява дълга си, да върши работата си, най-съществената работа в тази държава.

Браун замълча.

— Не всяка идея жъне успех, разбира се, но трябва да си готов да опитваш, да се проваляш и да се учиш от провалите.

Може би иска да се разкая, помисли си Огъст.

— Днес се провалих, сър — каза Огъст.

— Да. А аз се опитвах да измисля идея или нововъведение, което да те спаси, господин Холдуайн. Но и аз се провалям — прочисти гърло Браун. — Искам да съм сигурен, че схващам последователността на събитията. Ти дойде на мястото на срещата с вероятно най-важния ни информатор срещу „Новем солес“ и не успя да го защитиш. Видя там бивш агент, за когото знаеше, че вероятно е под контрола на враждебна групировка, и не успя да го обезвредиш.