Джеф Абот - 9-те слънца

— Е, нареди се на опашката, заети сме.

Понякога Фейджин беше по-нагъл и от корпоративен програмист по поддръжката.

— Включи се в списъка от чакащи.

— Виж, Фейджин. Случаят е от първостепенна важност — Огъст му продиктува данните за файла. — Искам да знам какво има вътре. Повери го на най-блестящия си Оливър Туист. Веднага или…

— Или какво? По дяволите, всички ме заплашват тази седмица! Наистина.

Фейджин прекъсна връзката.

Какво значеше това? Огъст реши да го попита, когато му се обади.

През тунели, прокопани от оливъртуистовците и техния наставник, „Специални проекти“ проникваха във всякакви бази с данни — дори нелегално — за да открият пътека от дири, които да следват. Огъст огледа дирята на червенокосата. След тази последна априлска дата не беше отчитана никаква дейност на Линдзи Партридж. Имейлът и страниците й в социалните мрежи бяха изоставени. Беше прекъснала студентската програма по дизайн в Нюйоркския университет. Информатор на ЦРУ и студент по изкуство. Кое беше на първо място? Дали вече използваше дарованието си, без да престъпва закона? Не беше плащала данъци през последните две години и не беше декларирала доходи. Сякаш бе потънала вдън земя и не липсваше никому. Не приличаше на мръсна игричка. По-скоро беше завързала прокъсаните нишки на живота си в спретнат възел. И си беше тръгнала.

Линдзи Партридж беше пожелала да изчезне. Дали ЦРУ я беше издирвало? Просто за да я държи под око?

Огъст отвори телефона си и започна да се обажда тук и там, за да събере последните улики, които Линдзи беше оставила. На хазяйката си беше връчила чек за наемите до края на годината. Обяснила, че трябва да се прибере у дома в Маями за известно време, но не се върнала. След два месеца хазяйката получила писмо, уведомяващо я, че наемателката напуска. По факса от Нюйоркския университет Огъст получи копие от студентската й книжка и се обади на академичния й ръководител. Беше казала на преподавателите си в университета, че прекъсва по семейни причини и се връща в Маями.

А сега представляваше единствено недостъпен файл.

Все едно тя и Сам бяха мръсни тайни, пренебрегнати и забравени от фирмата.

Огъст въведе скромната информация, с която разполагаха за сестрите. Пусна снимките им, направени в сградата на Мин, в системата за разпознаване на лица и зачака. Едната имаше нюйоркска шофьорска книжка на името Ейми Болтън и бруклински адрес. За другата не откри документи за самоличност.

Провери базите с данни. Ейми Болтън имаше кредитна история — ипотека. Работеше за компания, наречена „Обединени езикови училища“. Провери сайта на компанията. Много семпъл. Страниците, където би трябвало да има повече подробности, бяха „в процес на разработка“. Но предлагаха обучение по много езици и преводачески услуги. Нямаше обаче снимки на персонала, график за курсовете и часовете, нито списък с предстоящи програми.

Бизнесът явно не вървеше.

Огъст почука с показалец устните си, отвори Гугъл и въведе следното: „чуждоезикови училища в Бруклин“. Получи няколко резултата с местоположения, маркирани върху градската карта на Гугъл.

Никакви „Обединени езикови училища“.

Виж ти, каза си. Модерният бизнес, особена в сферата на услугите, трябва да се появява в търсачките, за да процъфтява. А този липсваше. Все едно се крие.

Провери адреса на „Обединени езикови училища“ на картата на Гугъл. Сградата беше в ремонт, преобразуваха я в жилищна кооперация.

Толкова по въпроса за „Обединени езикови училища“. Бяха измама.

Компютърът продължаваше да търси в дигиталната си престъпна галерия лицата на двете жени.

Огъст извади още една сода от хладилника и се върна в кабинета си. Активира камерата.

Луси Капра лежеше в леглото. Жици и тръбички се виеха около нея. Лежеше на една страна; сестрите я местеха като но часовник. Видя жестокия белег върху главата й, мястото, поразено от куршума, билета й за дългия сън на забвението. Тялото беше тук, но душата и съзнанието ги нямаше. Камерата за наблюдение си беше на мястото. Проверяваше я веднъж дневно, понякога и по-често. Не знаеше защо. Не би го споделил със Сам.

Не беше влюбен в Луси. Навремето я ухажваше, но тя се обвърза със Сам и Огъст стаи чувствата си като безполезен подарък, оставен върху полицата. Понякога си мислеше засрамено — слава богу, че не избра мен. Колко различен щеше да бъде животът му; той, а не Сам щеше да се лута в това ужасно преддверие на ада.