Джеф Абот - 9-те слънца

— Той изглеждаше невъоръжен, сър. Очевидно беше участвал в сражение.

— Изглеждаше. Той те обезвреди и едва не уби информатора ти. Вече цял час разговарям с Лангли и се опитвам да обясня как не сме успели да заловим някакъв си компютърен хакер и защо това е предизвикало улична война в Бруклин.

Браун кръстоса ръце.

— Разбираш, че е нередно да действаме на американска територия. Нарушаваме закона, Огъст, в името на общото благо. Всички поемаме риска, който може да ни провали. И твоят екип прецаква всичко и подлага на опасност целия ни клон.

— Сам Капра е убил двете жени, които очевидно са искали да елиминират Джак Мин. Може да се каже, че е спасил живота му.

— Защото е искал да го убие лично — поклати Браун глава.

— Тези хора са похитили детето му. Използват Даниъл Капра за собствена изгода. Принуждават Сам да действа. Той самият ми го каза.

— Не съм безчувствен към подбудите му, Огъст. Напротив, сърцето ми се къса. Но не бива да му позволяваме да се меси в работата ни. Не мога да го приема. Съчувствието трябва да има граници. Капра може да им разкаже всичко за операциите ни срещу престъпните групировки.

— Реорганизирахме операциите си, след като Сам напусна „Специални проекти“ — възрази Огъст. — Те не го притискат за информация. Превръщат го в оръжие.

— Капра можеше да се обърне към теб, Огъст. Можеше да каже: „Детето ми е техен заложник и искат да заловя предателя им“. Можеше да работи с нас.

— Ако бяха опрели пистолет в главата на детето ми — каза тихо Огъст, — щях да направя каквото поискат.

— А аз щях първо да си припомня дълга — каза Браун.

— Несъмнено обичаш да използваш тази дума — констатира Огъст. В гласа му се надигна гняв. — Не мислиш ли, че Сам има дълг към семейството си?

— Фирмата също е семейство, Огъст, не го забравяй.

Огъст замълча. Прииска му се Браун да беше останал обвеян в слава пенсионер.

— А сега… тези две жени в сградата…

— Работим за идентификацията им. Карали са кола, собственост на Бет Марли, служителка на „Мин Пропъртис“. Изпратихме човек в офиса на фирмата, открили я с белезници в кухнята. Хората ни я разпитват, но не знае нищо.

— Интересно — вметна Браун. — „Новем солес“ изпращат Капра по следите на Мин, но кой преследва Капра?

— Някой друг, който иска да се добере до Мин и до това, което притежава.

Браун, който досега гледаше през прозореца, се обърна към него.

— Как възнамеряваш да заловиш и Мин, и Капра?

— Не се тревожа за Сам. Изпратих човек в бара му. Не са го виждали. Едва ли се появява често там, след като издирва сина си. Очевидци твърдят, че е ранен. Ще наблюдаваме кабинетите за спешна помощ, но предпочитам да насоча хората си да търсят Мин, а не Сам.

— Мин не може да ни извади на светло. Сам може. Не бива да ни разкриват. За нищо на света. И да ни поставят в неловко положение.

— Кого тогава да преследвам — него или Джак Мин?

— Просто съм практичен. Мисля като лошите момчета — усмихна се Браун и почука с показалец по слепоочието си, а Огъст си рече: „На първо място не са нововъведенията, а егото ти“. — Колкото до Сам, те играят по струната на емоционалната му уязвимост чрез детето му. Не бива да падаме в същия капан. Кълна ти се, че ще заловим Капра жив, ако е възможно. Открием ли къде е детето му, ще направим и невъзможното да го доведем у дома.

Браун очерта линията по въображаемия пясък върху бюрото си с тези много „ако“. Той поставяше на първо място залавянето на Сам, който ги беше предизвикал, поставяше го пред залавянето на Джак Мин.

— Ако ли не — каза Огъст, — ще се погрижа всички във фирмата да разберат, че не сме издирили похитеното дете на колега.

— Сам Капра не ни е колега.

— Беше. Не каза ли току-що, че сме семейство, Рикардо? Или е само лозунг?

— Няма да посмееш да извадиш на показ дейността на „Специални проекти“ — констатира с леден глас Браун.

— Напротив. Каква преданост ще проявяват служителите към фирмата, ако узнаят, че досега не сме „направили и невъзможното“, както се изрази, за да върнем детето на Капра? Ако това дете не е в безопасност, как да сме сигурни за своите близки, Браун? Писна ми от противното ти отношение. Трябваше да уредим въпроса преди месеци, трябваше да открием и да спасим това дете. Говориш за дълг. Какво ще кажеш за дълга ни към Сам?

— Съветвам те да внимаваш какво говориш. Днес оплете конците, Огъст, не си в позиция да спориш с мен. Мисли за твоя дълг.

— Дълг. Нововъведения. Тези думи трябва да са повече от лозунги, Рикардо — не успя да прикрие отвращението в гласа си Огъст. — Не разгласихме историята със семейство Капра. Какво направи Луси, какво причинихме ние на Сам. Контролираме стотици разузнавачи по света и нито един не беше предупреден да търси следи, които да ни отведат до Даниъл Капра. Обърнахме гръб на Сам и носим отговорност за тази ситуация. Излезе ли наяве, ще има разследване, ще ни орежат бюджета, ще последват оставки.